Марша Кенъм - Сърце в опасност

Стрюън се удари в гърдите.

— Да, момиче, той се закле, че Камеръновци ще се бият за крал Джеймс.

Очите й на тигрица се спряха твърде за дълго на лицето на Алекс, преди да се усмихне най-сетне на Стрюън.

— Кога? Кога започва голямото приключение?

— Щом се върне, Доналд ще ни съобщи подробностите — каза сдържано Арчибалд. — Приключение ли? Да, това е май подходящата дума… Опасно приключение!

Алекс остави празната чаша.

— Ще позволите ли да се извиня, цяла седмица не съм се преобличал, а през половината време валя като из ведро. Стрюън, благодаря ти за компанията, може ли да ти кажа няколко думи на четири очи?

Двамата мъже излязоха, а Мойра прати Лорън да каже на готвача, че този ден ще обядват по-късно. Стрюън измърмори някакво извинение и последва червенокосата вещица.

Когато се върна, Олуин размени мълчалив поглед с Катрин и тя реши, че е прочела в сивите му очи, че трябва да отиде при Алекс. Качи се със силно сърцебиене в кулата, а когато влезе в стаята си, го видя, застанал до прозореца.

— Как се чувстваш? — попита той учтиво.

— Благодаря, чудесно.

— Олуин ми каза, че сте яздили заедно.

— Да, помолих го, защото зад стените на крепостта се чувствах като пленничка.

— Някой да ти е казал, да ти е сторил нещо? — свъси чело Алекс.

— Не, всички бяха много мили с мен — увери го тя припряно. — Просто не съм свикнала да живея в крепост.

— Арчибалд смята, че във вените ти тече и шотландска кръв — усмихна се Алекс. — Направо е омагьосан от теб.

— И аз го харесвам… много е мил, а с рамото на Олуин е направил същинско чудо.

— Той е следвал в Единбург и е завършил като първенец на курса.

— Арчибалд?

Катрин не беше очаквала подобно нещо от гръмогласния доктор.

— Всяко семейство си има своя чудатко, в нашето е Арчи.

— И Джийни — измърмори Катрин.

— Джийни е селско момиче, на което не можаха да въздействат нито името, нито положението на Камеръновци. Тя и в селска колиба щеше да е не по-малко щастлива отколкото е тук, ако можеше да е със своя Арчи, нищо, че двамата непрекъснато се карат.

Въпреки лекия разговор Катрин добре виждаше, че Алекс е не само капнал, но и потиснат. Капитулацията на Доналд го беше разстроила по-силно, отколкото искаше да признае. Откакто Мойра й разказа историята за смъртта на Ани, вече знаеше, че той не е безсърдечно чудовище и сега така искаше да му помогне да преодолее новата душевна криза. Но как да го стори?

— Писмото ти до Деймиън вече е на път — каза той. — С кораб, който тъкмо се канеше да отпътува, когато пристигнахме. — През изминалата седмица Алекс се опитваше да не мисли за нея, но щом затвореше очи, виждаше пред себе си голото й тяло, усещаше нейния аромат. А сега, когато тя стоеше пред него в скромна памучна рокля и с разпусната коса, той я желаеше толкова силно, че сви ръце в юмруци и побърза да й обърне гръб, за да устои на изкушението. Загледан през прозореца, но без да вижда пейзажа, той продължи, скърцайки със зъби: — Напуснахме Арисайг преди Доналд, за да се отбием за малко на крайбрежието. Стрюън познава един контрабандист, когото успяхме и да подкупим, и да посплашим. Той ще отведе теб и Диърдри до Блакпул.

Катрин можа да произнесе една единствена дума.

— Кога?

— Идната събота. — Гласът му звучеше потиснато.

— Разбирам…

— Това е най-сигурният маршрут… а сега е важно да те изпроводим час по-скоро от страната. Пътуването по море също е свързано, разбира се, с известни рискове, но капитанът ме увери, че плаща на крайбрежната стража огромни суми, за да не го проверяват.

— Ти ще ме придружиш ли?

— До крайбрежието. Не бива да се страхуваш, на кораба никой няма да ти стори нищо лошо.

Катрин се приближи с учудващо спокойствие към прозореца и застана до него.

— А ти? Какво ще правиш сега, след като брат ти е обещал да се бие за принца?

Боже милостиви! Защо трябваше тази жена да застава толкова близо до него, та беше достатъчно да протегне ръка, за да я погали по бузата?

— Аз съм от клана Камерън и ще трябва да участвам, въпреки че това противоречи на собствените ми убеждения.

Тя го погледна в очите, по-издайнически от вкамененото му лице.

— Аз също принадлежа вече към клана Камерън — каза тихо Катрин. — Ти ме присъедини към него. — Тя прегърна смело шията му и усети как тръпка пронизва цялото му мускулесто тяло.

— Катрин, не знаеш какво вършиш…

Тя задуши протеста му с устни, а езикът й се плъзна бързо между неговите, за да ги разтвори. Той простена и зарови пръсти в косата й, притегли я бързо към себе си. Всички добри намерения, да не я докосва никога вече, се оказаха изведнъж забравени…