Марша Кенъм - Сърце в опасност

— Отначало са били трима, но тук петнайсет или дори двайсетина мъже са се присъединили към тях — обясни Стрюън, който разглеждаше внимателно следите във влажната почва. Беше изминал близо час, преди да могат да потеглят с дузина тежко въоръжени мъже и пътят им ги отведе по извити пътеки високо в планината. Междувременно се стъмни и се наложи да запалят факли, за да могат нещо да виждат.

Алекс изруга ядосано.

— Двайсет, така ли казваш?

— Може да е случайност — каза застаналият до него Олуин. Той беше настоял да ги придружи, но след продължилото няколко дълги часа препускане рамото ужасно го болеше.

— Отдавна не вярвам в подобни случайности! Гордън Рос Кембъл каза, че отвъд река Спин двайсет души мъже са залегнали в засада. По дяволите, защо ли не пречуках този мръсник!

— Съжалението ти е закъсняло, приятелю! Стрюън, ти се ориентираш в тези места по-добре от мен. Как мислиш, по кой път ще минат, за да стигнат час по-скоро в Инвъреъри?

— Залагам си главата, че ще искат да минат през „Вратата за ада“. В противен случай ще трябва да изгубят два или три дни, а те сигурно няма да поемат такъв риск.

— Но през нощта ще е направо невъзможно да минат с коне през „Вратата за ада“.

— Вярно, но те доста са ни изпреварили и могат да изчакат зазоряването, преди да минат през прохода и там да ни издебнат.

— Няма ли друг път през тази проклета от бога планина?

Стрюън си премери внимателно думите.

— Не смяташ ли, че вече направи всичко, което е по силите на човек, за да върнеш англичанката?

Алекс се втренчи слисано във великана.

— Нали не искаш да предложиш просто да се върнем обратно?

— Тя е англичанката, тъй че Кембеловци няма да й сторят нищо лошо. Ще поискат само тлъста сума откуп — от нейното семейство искам да кажа, след което тя ще се върне в отечеството си, където и ти искаше да я изпратиш — тъй че по този начин ще си спестиш куп злато.

Отговорът на Алекс беше силен удар в брадичката.

Стрюън се олюля назад, но веднага вдигна ръка да си върне удара и запрати Алекс срещу скалите. Олуин и другите мъже наблюдаваха ужасени как двамата приятели настъпват като бойни петли един срещу друг и само след миг вече се търкалят по земята, вкопчени един в друг.

— Престанете! — изрева Олуин и извади пистолета. — Веднага се пуснете!

Противниците се надигнаха с мъка и се загледаха втренчено със свити юмруци.

— Какво става тук? Стрюън, на теб май ти тежи нещо на сърцето. Би ли могъл, ако обичаш, да ни го обясниш, без да налиташ на бой?

— Да, в случая някои обяснения няма да са излишни… — изръмжа великанът.

— Обяснения ли? Не дължа никому никакви обяснения — кресна Алекс.

— Алекс, овладей се и чуй, каквото има да ти казва — извика енергично Олуин. — Какво трябва да ти бъде обяснено, Стрюън?

— Искам да зная за кой дявол сме на път, и то посред нощ?

— За да освободим съпругата на Алекс, за какво друго? Това не изисква май кой знае какви обяснения.

Стрюън изплю кървава слюнка.

— Тя наистина ли е негова съпруга?

— Какво?

— Питам дали му е жена — повтори Стрюън. — По собствена воля ли е дошла в Акнакери, или е била довлечена тук?

Алекс понечи да се нахвърли пак върху него, но Олуин го задържаше с пистолета си.

— Мисля, че наистина му дължиш обяснение.

Алекс впери очи в Стрюън и си спомни една сцена от миналото. Един ден великанът беше сварил него и Ани по време на любовна игра и му се беше заканил, побеснял, с кинжала си, но се успокои, когато Алекс най-спокойно му обясни, че обича Ани и ще я отведе пред олтара веднага щом стане пълнолетна.

И пак Стрюън беше поел по-късно от ръцете му безжизненото тяло на Ани и беше проливал заедно с него горчиви сълзи.

— Катрин и аз се оженихме в Дерби преди три седмици — каза той с въздишка. — Имаш право, тя не искаше да ме последва в Шотландия, не искаше и да се омъжи за мен, както и аз не исках да се оженя за нея. Неприятни обстоятелства ни накараха да го сторим, а после аз я принудих насила да дойде с мен, за да можем да се приберем здрави и читави у дома. И аз не мога да кажа кога престанахме да воюваме един с друг… — Алекс избърса кръвта от долната си устна. — Тъй или иначе, но тя ми заяви днес, че иска да остане в Акнакери като моя съпруга, моя любима и майка на моите деца. Когато чух това, в мен се пробуди за нов живот част от моето аз, която бях погребал преди петнайсет години. — Той погледна приятеля си в очите. — Обичах Ани, Стрюън, и никога няма да я забравя. На времето не можах да я спася и не искам Катрин да има същата съдба. Ще я освободя, та ако трябва да препусна сам към Инвъреъри.