Марша Кенъм - Сърце в опасност

Алекс я отнесе до леглото, разголи с треперещи пръсти гърдите й и ги засмука силно като гладно бебе. Вдигна полите й, задърпа припряно своите дрехи и проникна бурно в нея, покорен от безумния глад, който не признаваше никакви възражения. Не по-малко възбудена от него, Катрин се наслаждаваше на силните тласъци, извиваше жадно тяло към неговото и се остави безкрайната наслада да я отнесе на вълните си.

После той лежеше безсилен върху нея, а тя галеше почти майчински мократа му коса, целуваше го по челото. Заровил глава между гърдите й, той заспа.

И Катрин задряма за малко, а когато се събуди, бяха разменили положението си. Сега главата й лежеше на рамото му, единият й крак беше обгърнал неговите. Той даже не помръдна, когато тя внимателно седна. Помисли си, че никога не го е виждала спящ. С гладко чело, без обичайните бръчки, с леко отворени устни и спуснати клепачи, с лице, обрамчено от разрошената черна коса, той изглеждаше млад и безгрижен, сякаш годините на заточение се бяха заличили. Когато го целуна нежно по бузата, той въздъхна доволно, но продължи да спи. Овладяна от непознат покровителствен инстинкт, Катрин реши на обед да го извини, а после да му качи поднос с разни вкусотии.

Тя стана внимателно от леглото и си завърза корсажа. Роклята й беше безнадеждно смачкана, но нямаше никакво желание да се преоблича и се задоволи да си среши косата. Беше й все едно дали цял свят щеше да разбере какво са правили двамата с Алекс, не я смущаваше ни най-малко и това, че тя го бе прелъстила. Най-сетне беше сигурна в чувствата си, а това беше най-важното.

Внушаваше си, че обича Хамилтън Гарнър, но се оказа, че е било само пубертетна мечта. Близо до него сърцето й никога не биеше по-учестено, гласът му не караше кожата й да настръхва, никога не се беше разтапяла от неговите целувки. Всичко това ставаше, когато Алекс е до нея, и така беше от самото начало. Тя обичаше този мъж. Обичаше го с цялото си сърце и вече не можеше да си представи живота без него.

Докато се приближаваше на пръсти към вратата, чу зад себе си сънен глас.

— Катрин?

— Спи, спи. — Тя се върна при леглото, зави го и спонтанно го целуна.

— Благодаря — измърмори той. — С какво го заслужих?

Катрин пое дълбоко дъх и преодоля всичките си задръжки.

— Аз те обичам, Аликзандър Камерън. Обичам те въпреки всички възражения на разума. Твоята сила ме плаши, дивият ти нрав ме ядосва, ти си заплаха за вродения ми женски свян, но те обичам въпреки всичко. Искам да остана в Акнакери като твоя съпруга, твоя любовница и майка на твоите синове, а господ ще даде те да са много.

Той я гледаше с широко отворени очи, но тя не изчака възраженията му, а побърза да излезе. Беше казала, каквото имаше да казва, и сега той трябваше да реши, дали ще я изпроводи до кораба с второ писмо до Деймиън, или ще му се наложи да завлече на борда една здраво вързана Катрин със запушена уста.

С разтуптяно сърце и треперещи ръце тя изтича надолу по витата стълба, а после навън. Когато стигна до горичката, чу зад себе си стъпки и си пое дълбоко дъх, готова за сериозно скарване с любимия съпруг. Но не беше Алекс, някой друг я награби грубо и й запуши устата, за да не вика.

Алекс отметна с ругатня одеялото и скочи от леглото. Съпруга, възлюбена, майка! По дяволите, как е стигнала до такава промяна в намеренията си?

— Катрин!

Тя не се върна и той навлече набързо полата и изхвърча през вратата.

Тя го обича? Иска да остане в Акнакери? Не е ли проумяла, че скоро ще почне война?

Уплашено слугинче му каза, че жена му е изтичала в градината и той побърза да я последва с объркани мисли в главата. Да, вярно, и той има вина за това положение. Не биваше да я докосва. Не биваше да я целува на терасата в Роузууд Хол! Не биваше да наднича в тези теменуженосини очи, които сякаш го умоляваха, сякаш му казваха, че тя иска някой да я държи здраво и да я люби.

На покритата с чакъл пътечка спря за миг. Добре де, наистина преспа с нея, но през годините беше спал с дузини хубави жени. Каква беше разликата сега? Защо влезе днес в стаята й? Защото имаше нужда от нея, не само от тялото й, но и от нейната душа, нейния ум и каквото там още…

Ани… Откровено казано, вече с мъка си спомняше лицето й. Вместо нея сега Катрин му беше пред очите — Катрин, танцуваща с него на светлината на свещите, Катрин, която го нарича бракониер в гората, Катрин, която изживя за пръв път в неговите обятия опиянението на чувствеността…

Олуин му каза, че е крайно време да остави на мира духовете на миналото. Може би има право.