Марша Кенъм - Сърце в опасност

Принц Чарлз скочи нетърпеливо.

— Вие не бяхте ли председател на комитета, който искаше да направи възможно завръщането на баща ми в Шотландия?

— Да, така е — отвърна Доналд. — Нашият комитет търси реални възможности да върне крал Джеймс в родината му.

— Съмнявате ли се в моите обещания, сър? — попита сухо принцът.

— Ни най-малко. Вие сте забележителен млад човек и ако някой може да поведе шотландската армия към победа, това сте вие.

Комплиментът смекчи принца и той седна пак на стола си.

— В такъв случай защо още се колебаете? Нали е във ваша власт да спечелите половината от клановете в планините за нашата кауза.

— Сърцата на хората ви принадлежат, ваше височество. — Лохийлс направи безпомощно движение с ръка. — Но след фиаското миналата година…

— Не можете да ме държите отговорен за него! Бяхме потеглили с 22 кораба… и заслугата беше моя.

— Да, но заради некадърността на французите повечето от тях потънаха.

— В Ламанша ни застигна буря.

— Всеки знае, че февруари е времето на най-свирепите бури. Вие сте бил с вързани ръце, налагало ви се е, естествено да се съобразявате с французите. Но е имало и втори проблем — английската флота е имала точни сведения за операцията.

— Шпиони има винаги и навсякъде — намеси се О’Съливан.

— Да, но нашите шпиони съобщават, че французите нямат намерение да оказват втори път помощ.

С пламнали бузи принцът отново стана, с мъка се овладя и се заразхожда припряно из кабината.

— Не бива да се караме заради нещо, което се е случило преди повече от година. Най-важното е, че тогава на корабите имаше седем хиляди боеготовни французи, а щом нашата армия поеме на юг, поне толкова французи ще прекосят отново Ламанша.

Доналд се учудваше на самоувереността на принца, защото нямаше и намек за намеса на французите.

— Ваше височество — каза той отмерено, — няма да има никаква придвижваща се на юг армия. Ще успеете да мобилизирате в най-добрия случай две до три хиляди мъже, но това няма да е армия, защото не разполагате с необходимите финансови средства, за да я снабдите с оръжие, храна и заплати.

— Но това ще са мъже, верни и предани на нашата кауза, нали?

— Така е, но с лоялност не могат да се купят пушки.

— Увериха ме, че можем да разчитаме на двайсет до трийсет хиляди планинци.

— Изглежда, зле са ви осведомили, сър.

— До мен стигнаха слухове, че мнозина шотландци са се оставили да бъдат купени със златото на Хановерската династия. Други са се спотаили, а има и такива, които дълго трябва да моля, преди да благоволят да се присъединят към мен, а после да ми дават покровителствено съвети. — Ударът улучи целта и Доналд се изчерви. — Аз не позволявам никому да се държи покровителствено с мен. Страхливци и дипломати не могат да ме отклонят от замисленото. Сега е подходящият момент да постигнем целта си. По-голямата част от английската армия, включително и артилерията, се сражават във Фландрия, а малкото останала в страната войска не може да се опълчи срещу армия от планинци дори ако тя не притежава силата, която ми бе обещана. Трябва ни една-единствена победа, за да докажем на цялата страна, че сме решени на всичко. След нея всички скептици ще ни се притекат на помощ, а ще получим подкрепа и от чужбина. Тук е моето отечество! Моята страна! Земята на високите планини е напоена с кръвта на моите прадеди и техните гласове ме призовават! Аз няма да се върна във Франция или в Италия. Ще остана тук и ще се бия за честта на баща си, та дори ако нито един мъж не намери в себе си смелост да ми помогне.

Доналд беше пребледнял като платно, но все още се опитваше да апелира към разума на принца.

— Да, ваше височество, може би наистина трябва да останете в страната, но трябва да имате търпение. Междувременно аз лично ще поема гаранцията за вашата безопасност и…

— Моята безопасност ли? Да не смятате, че съм загрижен за собствената си безопасност? Не, добри ми Лохийлс, нямам намерение да се скрия в някоя дупка и да изчаквам дано планинците да си спомнят някой ден клетвата си за вярност! С малкото приятели, които имам, ще развея само след няколко дни знамената на Стюартите и ще заявя на целия свят, че Чарлз Стюарт се е върнал у дома си, за да предяви в името на своя баща претенции върху короната! Изобщо няма значение дали при този опит ще загина или не.

По време на тази страстна реч Алекс наблюдаваше внимателно брат си. Той видя сълзите в очите на Доналд, стиснатите му юмруци и вече се опасяваше от най-лошото.