Марша Кенъм - Сърце в опасност

Катрин се дръпна от прозореца с пресъхнало гърло и сълзи в очите. Щом се махне оттук, Лорън ще заеме мястото й в леглото на Алекс. Страстен мъж, той имаше, разбира се, нужда от жена. Въпреки това й беше непоносима мисълта, че ще върши с Лорън същото, което и с нея…

Впрочем това трябваше да е последната й грижа. По-добре да се подготви морално за трудното си завръщане в Роузууд Хол. Тя не беше вече Катрин Огъстин Ашбрук, най-желаната наследничка в цели три графства. Беше Катрин Ашбрук Монтгомъри и дали ще се представи за вдовица или не — репутацията й е пострадала непоправимо. Лесно можеше да си представи клюките и шушукането — та нали в края на краищата и тя самата не беше изпускала възможност да одумва други девойки. Сега щяха тъпкано да й го върнат.

Най-лошото беше, че тя сама си надроби всичко. Детинският й опит да накара на празненството за рождения й ден Хамилтън да ревнува, имаше катастрофални последици, но тя никога не вземаше от дума, затова толкова дълго продължи да провокира Алекс. Глупост, наивност, самоувереност, високомерие, лукавство — той беше прав, когато й натякваше, че притежава всички тези недостатъци. Алекс я беше проумял от самото начало, но защо не вижда сега разбитото й сърце?

Три дни по-късно Катрин седеше следобеда с Мойра, Джийни и леля Роуз в гостната. В камината пращеше огън и дамите бродираха и си приказваха. Лейди Камерън беше настояла Катрин да излиза от самотната си стая и да се присъединява към тях не само за закуска, обед и вечеря, но и следобед и вечер. Разговорите се въртяха най-вече около съвсем нормални теми — сенокос, стригане на овцете, детски болести, проблеми на възпитанието, предстоящи сватби, награди… Говореха си естествено и за принц Чарлз, но далеч не толкова много, колкото тя се бе опасявала, За свое огромно учудване разбра, че повечето шотландци копнеят за мир. Не бяха нито диваци, нито кръвожадни варвари, които искат да нападнат Англия, а в сравнение със скованите английски салони, тук цареше приятна непринуденост.

Камеръновци я приеха с отворени обятия, въпреки че беше англичанка. И при най-добро желание не можеше да си представи, че баща й би поканил някой шотландец с поличка на трапезата им в Роузууд Хол…

Откакто мъжете потеглиха, не спря да вали, но в момента през облаците проникваха от време на време слънчеви лъчи.

— Мисля, че ще отида да се поразходя — заяви тя.

— На тази влага? Вредно е за дробовете, детенце — предупреди я леля Роуз.

— Глупости — прекъсна я Мойра и остави гергефа си. — И на мен ми се ще да подишам чист въздух, та ако нямаш нищо против, ще те придружа.

— Напротив — каза съвсем искрено Катрин, защото съпругата на Доналд й беше много симпатична. Загърнати в топли наметала, те излязоха от замъка и поеха по една градинска пътека. Въздухът миришеше на рози, въпреки че след проливните дъждове те бяха с тъжно клюмнали главички.

Докато Мойра си откъсваше една бяла роза, Катрин забеляза, че двама мъже ги следват на дискретно разстояние. Ръцете им почиваха върху дръжките на мечовете и пистолетите, с които бяха въоръжени, те оглеждаха зорко околните гори и поля.

— Човек свиква с телохранителите — каза Мойра. — Когато трябва да носиш голям букет цветя или пълна кошница с плодове, те са дори много полезни.

Катрин се осмели да се усъмни дали някога би свикнала да я следват на всяка крачка. Един от мъжете й махна изведнъж с усмивка и тя позна Олуин Маккейл.

Раната му зарастваше необичайно бързо и последните две вечери той се появи на трапезата. Леля Роуз и Джийни, изглежда, го обожаваха, защото той се смееше на вицовете им, а и разказваше на свой ред някой и друг. Децата го обичаха, а слугите се отнасяха към него със същото страхопочитание с каквото и към господарите си. Имаше безукорни маниери, излъчваше младежки чар, на всичко отгоре беше и привлекателен. Нищо чудно, че Диърдри се беше влюбила в него.

Въпреки това той можеше да бъде и опасен, и агресивен като Алекс — доказа го при нападението на Черната стража. В противен случай едва ли щеше да издържи толкова дълго в обществото на Камерън. В лоялността му към Алекс нямаше ни най-малко съмнение и Катрин се питаше дали не е пренесъл сега върху нея част от предаността си. В противен случай защо трябваше да играе при това лошо време ролята на телохранител?

— Това е едно от любимите ми места. — Мойра посочи пейка от ковано желязо. — Когато ме обземе чувството, че целият свят се е обединил срещу мен, идвам тук и се радвам на розите и на чуруликането на птичките. Когато слънцето свети, тук е прекрасно, а спокойствието божествено. — Тя погледна с усмивка към тъмните облаци. — За съжаление днес не е така.