Марша Кенъм - Сърце в опасност

Затруднена да намери още обяснения, Катрин трябваше да признае, че е постъпила глупаво и безотговорно. Високомерната Катрин Огъстин Ашбрук, винаги убедена, че стои високо над ниските инстинкти, се оказа слаба… Беше осъждала самомнително майка си и само се бе усмихвала презрително, когато лейди Карълайн й предсказваше, че и нейната кръв ще й подскаже как да се оправи най-добре при дадена ситуация. Но какво всъщност е заложено в кръвта й? След миналата нощ вече знаеше, че страстта е по-силна от разума. Стана жена, но въпреки това се чувствуваше безпомощна като дете, объркано и изпълнено със съмнения.

Трябва да ти напомня, че анулирането на брака вече няма да е чак толкова лесна работа.

Тя простена и зарови лице във възглавницата, но не можа да заглуши гласа на съвестта си.

Хамилтън Гарнър няма да се зарадва, като разбере, че вече не си девствена. Той има права над теб. Защо в Роузууд Хол не се възпротиви на баща си? Защо не отиде с Деймиън в Лондон? Да беше го сторила, сега можеше да си госпожа Хамилтън Гарнър.

Катрин някак не можеше да си представи как лежи гола и щастлива в обятията на Хамилтън. Той и Алекс бяха две пълни противоположности. Старши лейтенантът беше гладък като мраморна статуя, от която можеш всеки ден да бършеш прахта и да й се възхищаваш: от косата му не стърчеше нито косъм, ноктите му бяха грижливо поддържани, ботушите блестяха. Не можеше да си го представи с поникнала брада или в смачкана униформа, докато Алекс беше способен да спи с нея в купа сено или сред полето и да доставя и на двама им безкрайна наслада.

Засрамена, Катрин се зави още по-плътно в одеялата. Как можаха да й минат подобни мисли през главата? Как можеше да сравнява безукорния Хамилтън с разбойника Аликзандър?

А той къде ли е всъщност?

Тя седна и хвърли поглед към празната страна на леглото. Та той би трябвало да знае, че тя ще се събуди объркана и с чувство за вина. Защо не е тук, за да й каже нещо утешително, та макар и…

— Добро утро!

Катрин трепна уплашено. Алекс стоеше на прага с малък поднос в ръка. Погълната от мислите си, не забеляза как е отворил вратата. Сигурно доста отдавна беше станал, защото лицето му бе прясно обръснато, косата сресана и вързана хлабаво на тила. Беше с риза и панталон, а очите му не издаваха нито умора, нито угризения на съвестта. Изглеждаше толкова свеж и самодоволен, че тя отвърна раздразнено:

— Събудили сме се, изглежда, в различни утрини. Не виждам какво добро може да има в моето.

Алекс се усмихна.

— Почти се боях, че наистина ще спиш до следващата заран. Сега е два часът следобед.

— Какво? Защо никой не ме събуди? Какво ли си мисли сега семейството ти за мен?

— Моето семейство знае, че имаш много труден двуседмичен път зад гърба си. Никой не би те упрекнал, ако останеш следващите две седмици в леглото.

— Ти премина същия път. И на тебе ли биха разрешели да мързелуваш по цял ден?

— От мъжете се очаква да могат да ядат, да спят и да мислят прави.

— Това и жените го могат не по-зле, ако не и по-добре, защото от нас се очаква освен това да се грижим мъжете да се чувстват добре.

Алекс нямаше настроение за кавги.

— Реших, че може да си гладна и ти донесох горещ шоколад и пресни кифли. Ако ти се хапва нещо по-солидно, мога да пратя Диърдри до килера. — Теменуженосините очи погледнаха бързо към вратата.

— Диърдри! Защо не ме е събудила още преди часове?

Той отиде до прозореца.

— Тя събуди мен, като влезе сутринта тук. Допускам, че сега предпазливо очаква ти да пратиш да я извикат.

Катрин придърпа одеялото до брадичката.

— Тя ни е видяла? Тук, в леглото?

— По моя вина — призна откровено той. — Имах най-доброто намерение да те сложа в леглото, а после да отида в стаята си, но…

Тя си спомни сцената… Той я пренесе от съседното помещение в леглото и я зави, но после я целуна още веднъж и… и…

— Това не биваше да става — прошепна тя с пламнали бузи.

— И това е моя вина. Ти беше пийнала малко повече и аз безсрамно го използвах, честно казано, и аз бях всичко друго, но не и трезвен, затова се поддадох на изкушението. Наистина ужасно съжалявам.

Гласът му звучеше така потиснато, че тя се почувства задължена да поеме част от отговорността.

— Беше не само твоя вина. Ти не ме беше принудил да пия вино…не си ме принуждавал и за всичко останало.

— Въпреки това си напълно права — това не биваше да се случва.

Катрин изведнъж трепна — разбра защо той демонстрира такова разкаяние.