Марша Кенъм - Сърце в опасност

— Бих предпочела да поговорим, докато си що-годе трезвен.

— Съгласен, но ако искаш да те слушам, трябва да си смениш мястото, в противен случай много ще се разсейвам.

Катрин се погледна и веднага отстъпи в сянката.

— Благодаря… Та за какво искаш да разговаряш с мен? Надявам се не за навиците ми, когато спя.

Тя остави легена и скръсти ръце на гърдите.

— Настоявам най-сетне да разбера кога ще ме изпратиш у дома?

В ъгълчетата на устните му се появи усмивка.

— Та настояваш значи?

— Да — отсече тя упорито. — Ти даде честна дума не само на мен, но и на брат ми. Обеща да ме върнеш вкъщи, още щом пристигнем в Арчбъри. Сега сме тук, ти си на сигурно място, за колко време, е наистина още въпрос след всичките ви приказки за въстание.

Камерън пусна облак дим.

— Може би ще се зарадваш да чуеш, че Доналд се съмнява в здравия ми човешки разум, защото тъкмо в сегашния критичен момент съм довел за съпруга една съселка. Не се изрази, разбира се, толкова драстично, но при него човек трябва винаги да подразбира между думите… С това искам да кажа следното: дори ако беше наистина моя любеща съпруга, дори ако бяхме страстно или отчаяно влюбени един в друг, всеки би проумял, че е разумно да те върна в Дерби, докато положението се изясни — по един или друг начин.

Катрин хапеше устна.

— Искаш значи да се престориш, че желанието ти е да ме пратиш на сигурно място?

— Такова е логичното решение.

— Но тогава и след като си тръгна, семейството ти ще продължи да вярва, че сме женени.

— Не твърдя, че това логично решение е съвършено.

Тя го наблюдаваше как изтърсва пепелта и си спомняше първата им среща на поляната. Мускулестите му голи гърди бяха накарали тогава дъха й да секне. Той беше опасен мъж, целият изтъкан от противоречия мъж, който умее елегантно да танцува, и пак така елегантно да се дуелира. Красив див хищник… Вратата към нейната стаята й се стори изведнъж много далеч.

— Кога… кога ще е логично да ме отпратиш?

Той не отговори.

— Ако ти самият нямаш време да ме придружиш до границата, можем да пратим известие на Деймиън. Той сигурно се тревожи за мен и с радост ще дойде да ме вземе.

— Забрави ли милицията, на която се натъкнахме?

— Как бих могла някога да я забравя? До края на живота си ще помня онези зловещи мъже.

— Мислиш ли, че брат ти би имал повече късмет?

— Аз… не те разбирам.

— Ти наистина не знаеш галски, но сигурно си разбрала какви бяха намеренията на онези мъже. Някакъв идиот англичанин и съпругата му… за тях това означаваше малко развлечения и разнообразие. Обир, изнасилване и убийство — а после щяха да припишат тези срамни дела на бунтовниците. Изглежда, в наши дни това е всекидневие.

— Хамилтън положително ще придружи Деймиън, а в случаи на нужда ще доведе и цял полк драгуни.

— Не се съмнявам, че твоят кибритлия ухажор с огромно удоволствие би подпалил войната, но не става дума за това. — Алекс търкаляше пурата напред-назад между дългите си пръсти и наблюдаваше сипещата се пепел. — Да ти е минавало някога през ума, че междувременно всеки Кембъл, всеки милиционер и всеки английски войник разполага с описанието на твоята личност? Дори ако брат ти стигне тук здрав и читав, на връщане ще се озовете в някой капан. Херцогът на Аргайл би разпратил всичките си хора да заловят съпругата на Аликзандър Камерън, не го ли проумяваш?

Катрин пребледня.

— Но защо…защо ме довлече тук, щом си знаел, че ще съм като в капан?

Алекс избегна погледа й.

— Съвсем честно казано, откакто пресякохме границата, и аз си задавам този въпрос.

Разкаянието в гласа му не смекчи Катрин, тъкмо обратното, боеше се, че това е само нов трик, за да я обезоръжи.

— Е, и? Намери ли отговор на този въпрос?

Той си пое дълбоко дъх.

— Не.

— Нямаш отговор — прошепна Катрин. — Значи просто си си играл на господ бог и си опропастил живота ми. Отне ми всяка възможност да бъда щастлива, а сега… сега си седиш чисто и просто тук и…

Заслепена от сълзите, тя тръгна заднешком към вратата.

— Ти си зловещ и безсърдечен. Използваш безсрамно хората и се забавляваш със слабостите им. Направи за посмешище чувствата ми към Хамилтън Гарнър, защото ти самият си неспособен да обичаш. Изобщо не знаеш какво означава тази дума. Да те обикне човек, ще е проклятие, което не пожелавам и на най-големия си враг, защото освен едно разбито сърце няма да остане нищо друго.

Алекс излезе неочаквано от ваната и тръгна чисто гол към нея. След първите секунди на ужас тя хукна да бяга, но той беше по петите й и затръшна вратата, преди тя да успее да се измъкне. Притисна я към студената каменна стена, а тя, напълно безпомощна, скри лице в шепи и вече очакваше да бъде брутално изнасилена.