Марша Кенъм - Сърце в опасност

— Имам нужда от сън! — натърти Алекс, въпреки че тайничко се питаше дали няма да е най-разумно да се позабавлява с тази прелъстителна вещица и да забрави Катрин. Не беше ли все едно кой ще задоволи глада му и кой ще стене името му, стигнал на върха на насладата?

— После ще можеш да заспиш, Алъсдеър… — тя обгърна шията му с ръце, притисна се към него и почна страстно да го целува. Езикът й се опита да овладее устата му, но тази еротична волност силно го отврати и той я отблъсна.

— Какво има? — стрелна го разочаровано Лорън. — Или още не си готов? Но и за това си има начини… — И тя пъхна ръце под полата му.

Алекс я хвана за китките, изви й ръцете назад.

— Лорън, смъртно съм уморен и малко пиян, иначе още преди десет минути да съм ти насинил задника и да съм те натирил през вратата.

— Но не го направи — засмя се Лорън. — Ти имаш нужда от мен, Алъсдеър, а аз имам нужда от теб. Трябва ми истински мъж, мъж, който ще ме отведе надалеч. Мястото ти не е тук, Алъсдеър, нито моето. В този грозен порутен замък ти никога няма да бъдеш щастлив, а твоята кльощава жълтокоса англичанка никога няма да те задоволи…

— Достатъчно, Лорън!

— Знаеш ли как се прекарват вечерите тук? Всички сядат около камината и си приказват за добрите стари времена, за отдавна забравени крале и славни битки. Те живеят в миналото и си въобразяват, че могат да завоюват света с ръждясалите си мечове. Нека избягаме заедно Алъсдеър, преди да е станало късно! Махни ме оттук. — Очите й святкаха диво и тя пак се опита да посегне между краката му. — Уверявам те, няма да съжаляваш!

Алекс отиде мълчаливо до скрина и си взе две пури, после се обърна отново към Лорън.

— Намерила си лесно пътя дотук, та предполагам, ще намериш лесно и пътя към стаята си! — Той посегна към шишето с уиски и понечи да излезе.

Лорън кипеше от гняв.

— В обятията на сладката си женичка ли мислиш да се спасиш? Вярваш ли, че тя може да ти даде онова, от което имаш нужда?

Алекс се обърна на прага.

— Онова, от което имам нужда е гореща баня, а като се върна, да не съм те сварил тук, разбра ли? В противен случай ще бъдеш доста грубо наторена.

Тя сви ръце в юмруци.

— Ти си свиня! Никой мъж не се е отказвал да легне с мен.

— В такъв случай се радвам, че съм обогатил опита ти. — Празната чаша за уиски профуча съвсем близо до главата му и се строши в стената. — Лека нощ — измърмори саркастично Алекс и затвори вратата зад себе си.

Катрин не беше свикнала да се съблича сама и беше доста ядосана, когато най-сетне нахлу нощницата и се накани да си измие ръцете и лицето.

— О, Диърдри! — простена тя с горчивина, защото легенът и каната бяха празни.

Тя отиде в отоплителното помещение да вземе вода и забеляза прекалено късно, че Аликзандър лежи във ваната. Беше затворил очи и отметнал глава, с чаша уиски в едната ръка и пура в другата.

Катрин затаи дъх и се чудеше какво да направи. Разбира се, най-разумно ще е веднага да се махне, пак така безшумно, както е влязла…

Черните дъги на миглите потрепнаха, тежките клепачи бавно се повдигнаха и тъмните очи я приковаха там, където беше застанала.

Алекс беше почти сигурен, че Лорън ще го последва. Вместо това видя Катрин по нощница, притиснала към гърди порцеланов леген. Само за половин час две привлекателни жени в предизвикателни одежди… стори му се почти като съзаклятие.

— Ако си дошла да ми попречиш да се изкъпя, бих те посъветвал да изчезнеш, преди да прибягна към насилие. През целия ден очаквах с нетърпение да се отпусна тук и бих излязъл от ваната само при земетресение или друго природно бедствие. — Той смукна от пурата и затвори очи.

— Но ако желаеш да ми правиш компания…

— Моля?

Той вдигна ухилен чашата си.

— Само за едно питие… Тук някъде сигурно ще се намери още една чаша…

— Не — отвърна рязко Катрин, — нямам никакво желание да ти правя компания в пиенето.

— Много благоразумно! Тази вечер пи повече, отколкото трябваше.

Катрин изпита изкушението да запокити легена в главата му.

— Мислех, че си се върнал на тържеството.

— Горещата баня и хладните чаршафи бяха по-привлекателни.

— Хладни чаршафи? След толкова внимание, което ти беше оказано тази вечер, предполагах, че някой вече ги е стоплил!

Тъмните очи се отвориха малко по-широко. Катрин се приближи към камината, без да подозира, че така нощницата й става почти прозрачна. Алекс изпъшка нечуто и отново затвори очи.

— Кавга ли търсите, уважаема госпожо? В такъв случай ми налейте преди това още една чаша. Шишето е върху плота на камината.