Марша Кенъм - Сърце в опасност

Лорън Камерън се беше облегнала със затворени очи на грапавата каменна стена, бузите й пламтяха, ръцете й бяха свити в юмруци, сърцето й преливаше от безмерна омраза, докато се вслушваше в сподавените викове на наслада, които идваха от помещението с ваната.

Как се осмели така да я унизи? Как се осмели да я пренебрегне и да се отдаде на удоволствия със своята англичанка?

Беше сигурна, че не е изтълкувала погрешно погледите, които той й хвърляше по време на вечерята. И притискането на бедрото му не беше нейна фантазия, нали видя и как тънките му пръсти галят чашата за вино, сякаш е нейната кожа. Беше видяла обещаващите пламъчета в черните му очи и беше тръпнала от очакване.

Твърдението, че не я е канил, бе повече от абсурдно. На трапезата той я беше изнасилил с погледи. Каква игра се играеше тук сега? Как стана така, че превзетата англичанка, която се изчервяваше за щяло и нещяло, се държеше изведнъж като разгонена кучка?

Когато излезе от стаята на Алъсдеър, Лорън чу двамата да се карат. Дали не се е похвалил с нейното посещение, за да накара жълтокосата вещица да ревнува? А сладострастните погледи, които й хвърляше по време на вечерята, не са ли преследвали единствената цел да разпалят чувствеността на онази нахалница?

Очите й хвърляха искри, когато най-сетне преодоля вцепенението си и изтича по витата стълба. Вече долу, чу откъм залата музика и смях, но се беше облякла толкова набързо в стаята на Алъсдеър, че беше невъзможно да се върне в залата, без това да се хвърли в очи.

Освен ако… Можеше да се втурне вътре и да твърди, че той се е опитал да я изнасили…

Не, няма да стане! На такава история може да се повярва само веднъж и ако обвини сега брата на Лохийлс, той може да реши, че не е бил прав, като е обесил преди две години Макгрегър.

По дяволите, какво да направи? Сляпата омраза и объркването я отведоха в онова крило на замъка, където бяха настанени гвардейците. С треперещи пръсти натисна дръжката на вратата на третата стая и въздъхна с облекчение, когато установи, че резето не е сложено. Помещението беше тясно и тъмно и тя спря за миг, докато очите й свикнат със слабата лунна светлина.

Стрюън Максорли си беше в леглото, с една ръка под главата, а другата на гърдите.

— Не знаеш ли, че е опасно да се промъкваш при заспал мъж? — изръмжа той. — Можеше да си изпросиш един кинжал между ребрата, преди да осъзнаеш какво става.

— Защо те нямаше на празничната вечеря? Липсваше ми — изгука Лорън.

Тя разтвори корсажа си.

— Ето нещо много по-добро…

Той отметна подканващо одеялото и Лорън се загледа за миг почти благоговейно в могъщия му член. Слуховете, които беше чувала, в този случай не бяха преувеличение…

Великанът й подари удоволствието, на което се беше надявала, и тя не съжали, че му се е отдала. За разлика от мнозина глупаци, с които беше спала, този наистина си разбираше от занаята.

Още по-важно беше, че знаеше — отсега нататък той ще е като восък в ръцете й. Като брат на Ани сигурно таеше гняв срещу Аликзандър Камерън, задето е допуснал друга жена в сърцето си. Тя ще използва ловко този гняв… Стрюън ще е в най-близко бъдеще не само неин любовник, но и неин съюзник, и смъртен враг на Алъсдеър!

Катрин се събуди бавно и с удоволствие се протегна. Усещаше се толкова жизнена, че беше готова да прегърне целия свят и да си вземе обратно всяка лоша дума, която е казала някога някому.

Потънала в топлите завивки, гледаше замечтано балдахина. Беше заспала в обятията на Алекс, притисната към топлото му тяло…

Споменът за това, как се бе държала доскоро, я накара да се изчерви. След онзи пръв любовен акт на пода в помещението за отопляване бяха продължили в леглото, докато капнаха и двамата. Боже милостиви, той си позволи толкова много… а тя не го спря. Осемнайсет години целомъдрие отнесени от вятъра на една-единствена сладострастна нощ.

Това не биваше да се случва — заявяваше съвестта й. Не биваше да го допускаш.

Аз не го насърчих, шепнеше си тя.

Така ли? Тогава защо се изложи само по тънка нощница на погледите на един гол мъж?

Не знаех, че е гол.

Някой къпе ли се облечен?

Но аз не знаех, че се къпе.

А защо не изтича обратно в стаята си, защо не залости вратата, след като го видя във ваната?

Въпросът беше много труден и тя прехапа устна. Наистина ли не е имала желание да избяга?

Но ти не го стори. Вместо това го предизвика, въпреки че много добре знаеш как ще реагира.