Марша Кенъм - Сърце в опасност

Мислеше си за своя дом, за Дерби и Роузууд Хол, за Деймиън и Хариет, за Хамилтън Гарнър. Но всичко това се озова сега някъде далеч, сякаш беше напуснала онези места и хора не преди няколко седмици, а преди години.

Как ли ще реагира Деймиън на писмото й? Ще изпита облекчение, разбира се, че не й се е случило нищо лошо, но дали ще прочете и написаното между редовете, ще се досети ли, че между мъжа, когото отначало искаше да мрази през целия си живот, и нея нещо се е променило. Какво й каза тогава в Уейкфийлд? Каза, че човек може да си смени името, но не и характера. Деймиън имаше доверие в Алекс, беше не само негов адвокат, но и негов приятел. Дали не е бил наясно и за двойния живот на Рифър Монтгомъри?

Тихо почукване откъсна Катрин от обърканите й мисли. Диърдри беше явно изненадана да види господарката си седнала до прозореца.

— Да ви донеса ли чаша горещ шоколад? Сутринта е толкова мрачна.

Всичко беше обвито в плътна мъгла, но тя си въобразяваше, че вижда сред повесмата й конник с развята черна коса, яхнал огромен жребец.

Иди при него! Защо след всичко, което се случи, да не можеш да се сбогуваш с него?

— Извинявай, каза ли нещо?

Диърдри я наблюдаваше, свъсила чело.

— Попитах дали искате да закусите тук, или ще се присъедините към лейди Мойра и другите дами в стаята за закуска.

Вместо отговор Катрин тежко въздъхна.

— Как е сър Маккейл тази заран?

— Той е в ужасно настроение, защото не може да тръгне с другите. Опита се дори да скочи от леглото, та доктор Арчибалд трябваше да му даде сериозна доза опиум, за да не е чак толкова възбуден. За нещастие стаята му е точно над двора, където се събират мъжете.

— Оттам може ли нещо да се види? Искам да кажа…мъглата е толкова гъста…

— Стаята е на първия етаж и гледа право към двора. Мъжете вдигат ужасен шум. — Диърдри изтълкува съвсем вярно израза на лицето на господарката си. — Господин Маккейл сега спи дълбоко. Няма и да забележи, ако пожелаете да хвърлите поглед през неговия прозорец.

— Не зная… Аз…

— Не бива да изпускате този исторически миг, господарке. Не е лесна работа да накараш един принц от династията на Стюартите да разбере, че трябва да се върне в Италия. — Тя наметна кадифения пеньоар върху раменете на Катрин. — Трябва да побързаме.

Диърдри не беше обещала прекалено много — от прозореца на Олуин можеше да се види целият двор, пък и бяха запалили достатъчно много факли, за да може, въпреки мъглата всичко да се различи съвсем ясно. Шестдесет тежко въоръжени мъже под командата на великана с лъвска грива Стрюън Максорли трябваше да придружат Доналд Камерън, освен тях личните му слуги, няколко гайдари и бардът на клана, чиято важна задача беше да възпее в стихове за идните поколения всичко, което щеше да се случи.

Катрин завиждаше на Лохийлс и спътниците му не защото им се налагаше да препускат при такова време през планините. Ако нямаха късмет, можеше през цялото време да вали… Но завиждаше на мъжете за възможността да видят принца, според слуховете много привлекателен мъж, остроумен, очарователен и сладкодумен. Дори го съжаляваше малко — беше изминал толкова дълъг път само за да чуе, че въстание без сериозна подкрепа от френска страна няма шансове за успех.

От друга страна, този принц трябва да беше непоправим мечтател, ако вярваше, че ще победи могъщата Англия, владетелката на моретата и на колонии в Америка, Западна Индия и Индия, на която Шотландия можеше да противопостави в краен случай само гордите си мъже, които твърдяха въпреки здравия разум, че Джеймс Стюарт е законният крал и английският трон му принадлежи.

Камеръновци не искаха война, но и те бяха горди шотландци и Катрин можеше да си представи колко ще им е трудно да откажат на принца.

Като те слуша човек, може да реши, че изпитваш известни симпатии към бунтарите — прошепна й укоризнено съвестта й. — Това е опасно. Много опасно.

Катрин не обърна внимание на този предупреждаващ глас. Доскоро беше споделяла, без да се замисля, много от предразсъдъците на баща си, но постепенно проумя, че мнението му е само половината истина. Позната фигура, която зърна на двора, я накара да забрави тутакси всички политически размисли. Алекс носеше както всички останали вълнена пола и късо яке, черната му коса падаше свободно върху раменете. Той потупа Шадоу по шията, прошепна му нещо на ухото и измъкна от чантата си една ябълка. Докато жребецът ядеше лакомството, Алекс погледна към прозорците и Катрин побърза да отстъпи крачка назад, за да не я види. Погледът й падна върху главния вход, където Доналд тъкмо се сбогуваше със жена си. Ръката му лежеше на бузата й и двамата си размениха топли усмивки, преди Мойра да притисне устни към тази ръка. Миг по-късно предводителят на клана яхна пъстрия си кон и даде сигнал за тръгване. Гайдарите засвириха марш и конниците образуваха редици, Алекс и Стрюън Максорли следваха непосредствено Доналд. В последния миг Лорън се втурна с пламнали бузи към двамата мъже и поиска нещо, което предизвика всеобщ смях. Алекс се наведе и я целуна братски по бузата. Явно разочарована, тя се обърна към Стрюън, който я вдигна рязко на седлото и я целуна толкова страстно, че мъжете му одобрително изръмжаха. Той обгърна с лапа едната й гърда, а другата изчезна за миг под полите й и тя взе да рита с крака и да скимти.