Марша Кенъм - Сърце в опасност

Любовта трябва да е нещо повече от страст — упорстваше тя. — Пък и ако имаше чувства към мен, щеше да ме помоли да остана. Защо не предложи да вземем на сериозно този брак?

От гордост, Катрин, или защото не знаеш какво чувстваш?

Аз какво чувствам?

Катрин затвори енергично кепенците, за да не проникват дъждът и вятърът.

Ти би ли могла да го сториш? Би ли могла да се откажеш от развлеченията, от сезоните в Лондон и престижа си в обществото? Би ли могла да се откажеш от светския живот, за да споделиш живота на мъж като Аликзандър Камерън?

Аз…аз не зная дали съм достатъчно силна…

Ще намериш достатъчно сили, ако наистина искаш да го имаш. Защото не само неговата гордост стои на пътя ви.

Ако можех да повярвам…

Повярвай, Катрин, и му го кажи, преди да е станало твърде късно!

Твърде късно ли? Какво значи това?

Тя не получи отговор, но изведнъж видя отново онова кърваво бойно поле, което вече беше възниквало във въображението й. Сега високият чернокос воин отново беше обкръжен от бляскави мечове. Но този път той се обърна, черните му очи бяха вперени в нея, докато се бранеше ожесточено срещу неприятелите си.

Чарлз Едуард Стюарт беше безукорен домакин. Той приветства толкова сърдечно Доналд, Аликзандър и половин дузина представители на други кланове на борда на „Дю Тейей“, сякаш му бяха най-близки роднини и сложи царска трапеза в най-просторната кабина. Облечен подчертано скромно, с лошо нагласена перука върху медночервените коси, принцът изглеждаше въпреки всичко много добре с големите си сини очи, тънкия нос и хубавата женствена уста. Въпреки младостта и неопитността си, излъчваше високо самочувствие, убеден, че се бори за справедлива кауза.

Едва малко преди полунощ, след като най-добри вина се бяха лели като река, той мина без каквото и да е предисловие към най-важната тема:

— Скъпи ми Лохийлс, след като потвърдихте с всеки тост лоялността си към Стюартите, мога ли да ви попитам по какъв начин смятате да браните интересите на баща ми?

Всички лица около масата се обърнаха към Доналд. Дори Алекс чакаше напрегнато да разбере дали Доналд се е въоръжил достатъчно добре срещу чара на принца. Отначало му се стори, че е така, защото Лохийлс изпразни спокойно чашата си, махна на слугата да не я пълни пак и каза с достойнство:

— Ваше височество, не може ли преди това да научим дали и в какъв срок ще можем да разчитаме на подкрепата на вашия братовчед Луи, краля на Франция.

Принц Чарлз не прояви досада.

— Както знаете, френското правителство подкрепя безрезервно баща ми. Луи и неговите министри планират едно нахлуване, което ще трябва, разбира се, да бъде съгласувано с напредването на собствената ни армия.

В този миг един от седемте съветници на принца, отец Джордж Кели, вдигна тост и Алекс не беше единственият, който се запита защо принцът се доверява на подобни хора. Кели правеше впечатление на заплес, един ирландец на име О’Съливан се фукаше с осведомеността си по военните въпроси, без да казва в кои сражения е участвал, сър Томас Шеридън — някога учител на Чарлз, беше на седемдесет, Уилям Мъри, маркиз в изгнание, страдаше от подагра и можеше да ходи само с бастун, Иниъс Макдоналд и по-големият му брат Джон бяха банкери в Париж и не се ползваха с особено добро име, а Франсис Стрикланд беше англичанин католик от Уестморланд, чието семейство открай време беше подкрепяло Стюартите. Тези мъже се бяха заклели да му помогнат да върне на баща си английския трон, но в момента ги интересуваше повече виното, отколкото разговорите, навярно, защото вече често ги бяха слушали.

Протоколът не позволяваше на Алекс да вземе думата, но той се надяваше, че Доналд ще слага всяка своя дума на аптекарски везни, защото съветниците на принца, а и самият Чарлз му се струваха подозрителни.

— Радвам се, че французите искат да пратят войска — каза Лохийлс. — Напълно разчитаме на тях.

— Да, но кралят на Франция иска да е сигурен, че ние имаме армия, която ще подкрепи краля.

— Ваше височество, без французите не можем да имаме армия. Нямаме оръжие, нямаме муниции.

— Трюмът на този кораб е пълен с мускети и мечове — рязко го прекъсна принцът. — Купени са по моя лична инициатива.

— Един меч е безсилен срещу топовно поле — наблегна приятелски Доналд. — Англичаните имат огромен брой топове, а никой от нас няма представа как се действа с това оръжие.