Марша Кенъм - Сърце в опасност

— Вие винаги сте подчертавал своята лоялност, Лохийлс, и аз разчитах на вас и на другите си верни планинци — продължи Чарлз. — Моите планинци, казвам, защото сме от същата кръв и знаем какво значи смелост и чест… поне досега вярвах, че е така.

Той отметна предизвикателно глава.

— Не насилвам никого да се бори редом с мен. Ако Лохийлс ми няма доверие, нека си остане вкъщи и нека научи от вестниците каква съдба ще е отредена на неговия принц…

Доналд Камерън бавно се надигна.

— Не, за бога, аз няма да остана вкъщи, докато моят принц се бие за моя крал… и никой мъж под мое влияние няма да го стори.

Той говори още, но Алекс вече не го слушаше. Веднъж беше наблюдавал свличането на лавина. Една непредпазлива крачка се бе оказала достатъчна, за да приведе в движение снежни маси, които погребаха под себе си цяло село. Сега имаше чувството, че присъства на подобна катастрофа и е отнесен от лавината.

На петия ден след заминаването на Лохийлс над Акнакери най-сетне отново изгря слънце и Катрин можеше да се разхожда с часове из градината или да бере с Диърдри ягоди в гората — всеки път придружена от телохранители, с които вече беше свикнала.

Но и хубавото време не можа да промени мрачното й настроение. Продължаваше да си блъска главата над въпроса дали да остане в Шотландия, или да се върне в Дерби. При това дори не знаеше дали Алекс иска да я задържи. Ако е решил да я върне у дома й, на което тя отново и отново бе настоявала, невъзможно ще е да го откаже. Освен това толкова често беше повтарял, че изпитва отвращение от брака. Защо да вярва, че една-единствена страстна нощ е променила нещо? През годините сигурно е прекарал безброй такива нощи с други жени, а я съблазни може би само защото беше препил…

За пръв път през живота си беше повече от несигурна. Искаше да остане… Искаше да си отиде… Искаше някой да й каже как да постъпи, но дори тихият глас на съвестта й беше замлъкнал.

Дамите седяха пак в топлия салон, Олуин им правеше компания, когато вратата изведнъж широко се отвори. Арчибалд Камерън направи широк жест и пусна да влязат двама мъже, които, личеше по всичко, дълго бяха препускали.

Сърцето на Катрин за миг спря да бие.

— Алекс! — прошепна тя щастлива.

Черните очи бяха приковани в нея, но възбудената глъчка направи всеки поздрав невъзможен.

— Алекс! Стрюън! — Мойра протегна ръце към двамата мъже. — Слава богу, че сте отново тук! Чухме какви ли не слухове…

— Какво стана в Арисейг?

— Видяхте ли принца? Говорихте ли с него?

— Къде е Доналд?

Алекс вдигна ръце, за да спре потока от въпроси.

— Доналд ще си дойде след ден-два. Стрюън и аз препуснахме с още неколцина мъже по-бързо… Той погледна отново Катрин.

Двамата мъже изглеждаха капнали. Лъвската грива на Стрюън беше мръсна и прашна, косата на Алекс също беше залепнала за главата. Имаше тъмни сенки под очите, а с поникналата черна брада изглеждаше по-див от обикновено.

— Видът ти не е много добър, скъпи братко — подхвърли Арчибалд с обичайната си откровеност, докато му слагаше чаша в ръката. — Или войната вече е започнала?

Беше шеговит въпрос, но като зърна израза на Алекс, усмивката му изчезна и погледът на сините очи стана загрижен.

— Какво се е случило, момчета?

— Клановете ще се срещнат след десет дни в Гленфинън. Принцът иска да развеем знамената на Стюартите и да се обяви в отсъствието на баща си за регент на Шотландия.

Джийни направи няколко стъпки на радостен танц.

— Среща на клановете? И кой трябва да участва?

Алекс остави чашата преди да отговори.

— Почти всички, предполагам… — В погледа му към Мойра се четеше извинение. — Доналд се обърна с ангелска кротост и красноречие към принца, за да го възпре от прибързани действия, но после…

— Той как е?

— Доналд ли? Мисля, в себе си изпитва облекчение, че безкрайните обсъждания най-сетне свършиха. Никак не му беше лесно да вземе крайното решение, но сега е изцяло на негова страна.

— Изцяло?

Алекс разбираше какво иска да каже Мойра. Имаше земевладелци, готови да пратят половината клан да се бие за Стюартите, начело с техен син или брат, а с другата половина да подкрепят Хановерската династия. С тази двойна игра осигуряваха владенията си независимо от това, как ще завърши бунтът. Но Доналд беше неспособен на подобна тактика.

— Алъсдеър! Стрюън! — Лорън дотича с развети коси и поли. — Вярно ли е, което чух току-що? Братовчедът Доналд наистина ли ще подкрепи принца?