Марша Кенъм: Сърце в опасност

Тук Катрин ще е на сигурно място. Акнакери е непревземаема крепост, а семейството му ще се грижи за нея.

— Катрин?

Той изтича в горичката и спря ужасен, когато зърна на пътечката малка дамска обувка. Обувката на Катрин! По храстите имаше кичури руса коса.

— Катрин!

Разровената пръст и следите от ботуши говореха за борба. Изглежда, бранила се е отчаяно… Алекс се обърна рязко и хукна обратно към замъка.

Стрюън Максорли беше вече близко до оргазма, когато чу камбаната да бие за тревога. Той отвори широко очи, пое си няколко пъти дъх и отблъсна Лорън, която го бе ощастливила с диво яздене. Съвсем гол, посегна към меча и се втурна към вратата.

Миг по-късно се върна.

— Какво има? — извика тя. — Какво се е случило?

— Облечи се и се измитай оттук! — заповяда той рязко. — Кембъловци са нахлули на наша земя.

— Кембъловци в Акнакери? Но как…

— Жено, глуха ли си? Не задавай глупави въпроси, ами се облечи. — Той самият беше вече напълно облечен.

Лорън стана.

— Нямат намерение да нападнат крепостта, нали? Как изобщо са се озовали на територията на Камеръновци?

— Представа нямам, но сега трябва да се погрижим да не ни се изплъзнат, всеки случай не със съпругата на Алъсдеър.

— Те са отвлекли англичанката?

— Да… Тези гадни свине не се спират пред никоя срамна постъпка.

Лорън се облегна със светнали очи на стената. Трудно можеше да повярва, че всичко е станало толкова бързо…

Стрюън се опита да й открадне една целувка за довиждане, но забеляза все пак зловещата й усмивка и попита объркан:

— Ти пък защо изглеждаш толкова доволна?

— Доволна ли? — Лорън с мъка се овладя. — Това не е точният израз. Тъй или иначе, радвам се, че не са отмъкнали лейди Мойра или мен.

— И англичанката е вече една Камерън — изръмжа Стрюън.

— Как не, та тя гледа всички ни от високо! Непрекъснато се мотае из градините, понеже не желае да общува с нас! Представи си, първия ден ме взе за слугиня! Искаше да й сменя спалното бельо, а пък аз даже й бях заела от дрехите си! Тази глупачка никога не е искала да дойде в Акнакери. Довели са я въпреки волята й, като заложничка, за да могат Алъсдеър и Олуин по-лесно да минат през постовете.

Очите на Стрюън станаха на тесни цепнатинки.

— Какви ги дрънкаш? Какво значи това — довели я били против волята й?

— С ушите си я чух да го казва. Тя не обича Алъсдеър и нощем си заключва вратата. Подслушах ги как се карат и тя се закани да насъска годеника си, някакъв английски драгун, срещу Алъсдеър, ако той не я пусне да си иде.

Стрюън я сграбчи за раменете.

— Глупости дрънкаш, жено! Защо трябва да я представя за своя съпруга, ако това не е вярно?

— И аз не знам. Имам повече въпроси отколкото отговори. Защо е попречила на Алъсдеър да убие Гордън Рос Кембъл? А как са могли Кембеловци да знаят, че тя ще е в градината? И как са успели да я отвлекат посред бял ден, без тя поне да се развика?

— Думите ти никак не ми харесват — изсъска Стрюън.

— А на мен не ми харесва, че ти се налага да хукнеш да преследваш Кембъловци само с Алъсдеър и още шепа мъже, защото повечето са все още на път за насам. Не е ли вероятно англичанката да е пожелала да си отмъсти на Алъсдеър и затова го е подмамила в капан?

Стрюън я пусна и отстъпи крачка назад. Та нали двамата с Алекс наистина загубиха два дни, за да намерят капитан, готов да откара англичанката и камериерката й? Алекс беше видимо облекчен, когато най-сетне успяха. Очевидно много бързаше да се отърве от жена си…

Лорън го наблюдаваше внимателно и смръщеното му чело я насърчи.

— Не мислиш ли за Ани, за твоята сладка малка сестричка? Какво би казала тя за толкова срамна мрежа от лъжи?

— Аз мисля… мисля, че ако пророниш макар и дума пред някой друг, ще има да съжаляваш, че Кембъловци не са отвлекли теб, разбра ли?

— Да, Стрюън. — Тя притисна влажни устни към неговите. — Не ми се сърди… Не бих понесла да ми се разсърдиш само защото изрекох страховете си.

Поуспокоен, той отвърна на целувката й преди да нахлупи синята вълнена шапка и да излезе с широки крачки от стаята. Лорън въздъхна дълбоко и заразтрива раменете си. Буен любовник е хубаво нещо, но тя не обичаше да се държат грубо с нея и да я заплашват.

Лорън бързо се облече и се промъкна незабелязано до ковачницата. Там работата беше спряла и тя откри ковача в задната стая. Той хъркаше на леглото, притиснал към гърдите празно шише от уиски. Лорън гледаше с отвращение грубия мръсен тип и с мъка можеше да повярва, че е превърнала това смърдящо създание в свой съюзник. Доби Логът беше предател, издаващ на врага ценна информация за собствения си клан, а Кембъловци го възнаграждаваха щедро за това. Тези сребърници синът на Юда делеше великодушно с Лорън, защото като член на семейството тя научаваше, разбира се, много повече от него. Тя му беше доверила между другото, че младият Иън Камерън е бил пратен да посрещне Аликзандър Камерън. А наскоро му съобщи, че англичанката се разхожда често-често в градините… На Лорън й се повдигаше от необходимостта да преспива с него, за да не я издаде, затова сега измъкна изпод полите си остър кинжал и го заби много ловко между ребрата на ковача.