Марша Кенъм - Сърце в опасност

Той стоеше разкрачен, толкова близо зад нея, че тя усещаше парата, която още се вдигаше от тялото му. Ръцете му обгърнаха нейните, а тя беше сякаш вцепенена и не можа да му се опре, когато той я обърна към себе си. Очите му пламтяха от гняв, а на устните му играеше хладна усмивка.

— Значи мислиш, че съм зловещ и безсърдечен, така ли? — От ледения му глас по гърба й полазиха тръпки. — Имаш право, години наред полагах всички усилия, за да потисна чувствата си и признавам, че понякога съвсем не ми беше лесно. А ти, тъкмо обратното…

— Пусни ме! — Това трябваше да прозвучи заповеднически, но беше само хленч и от устата й се откъсна мъчителен стон, когато усети члена му между бедрата си. — Не… ти обеща да не ми причиняваш зло!

— Обещах да не те принуждавам за нещо, което не желаеш.

— Аз…аз не го искам…

— Не ти вярвам. — Устните му докоснаха слепоочието й и се плъзнаха от косата към ухото.

— Не… моля те… недей…

Устните му задушиха слабите й протести, а когато езикът му завладя устата й, тя престана да се съпротивлява. Свитите й юмруци се разтвориха пряко волята й, а пръстите загалиха гъстите къдрави косми по гърдите му. Целувката му събуди страстта й, горещи вълни заляха цялото й тяло и тя напразно се опита да се пребори с всичко това.

— Ти си жена, Катрин… Дръж се като жена… Кажи ми какво искаш…

— Не желая това да става.

— Напротив, желаеш го.

Алекс пое гърдите й в дланите си и усети, че зърната вече са се превърнали в напращели пъпки. Когато развърза презрамките на нощницата, Катрин се опита за последен път да го отблъсне, но то не беше истинска съпротива, защото ръцете й искаха да опознаят това мускулесто голо тяло, което занимаваше въображението й, откакто го зърна край потока. На терасата на Роузууд Хол тя се подчини на властта му. В Уейкфийлд устоя на изкушението. Цели десет безкрайни дни и нощи се държа така, сякаш той не съществува… Беше греховно и безсрамно, но този път нямаше сила да възпре желанията на тялото си. Искаше да усеща устните му върху кожата си. Копнееше да се остави на силата му. Беше готова да му се отдаде.

Той свали нощницата от раменете й, а тя имаше чувството, че не кръв, а гореща лава пулсира във вените й. Ако не я беше прегърнал през кръста, тя сигурно щеше да се свлече безсилна на пода.

Алекс долепи устни към гърдите й. Сладкият вкус на този зрял плод го беше преследвал целия следобед, цялата вечер го беше усещал на езика си. Сега смучеше бялата плът, поемаше я дълбоко в себе си, тихичко изстена, когато тя зарови пръсти в косата му, за да го привлече още по-плътно към себе си.

Покорена от насладата, Катрин едва ли забеляза, че й е свалил нощницата. Алекс коленичи, сложи ръце върху бедрата й, загали с палец златните й срамни косми. Тя нададе сподавен вик, но не посмя да погледне надолу. Онова, което той правеше, беше безсрамно и тя понечи да му викне да спре, но сега езикът му изследваше смело гънките между нейните крака и се бавеше упорито на едно особено чувствително място, за чието съществуване тя не беше и подозирала. Тя се свлече разтреперана на пода до него, а езикът й закопня да проникне между зъбите му.

Той разпалваше все повече с ръце и устни нейния огън и вместо да се вцепени от страх, тя се кротна в очакване, когато той разтвори най-сетне краката й и проникна внимателно в нейната пещера.

Катрин се вкопчи здраво в мускулестите му гърди, а очите й се разтваряха все по-широко, докато той проникваше бавно с коравия си член, а после спря пред някаква преграда. Алекс усети страха й, обгърна с две ръце лицето й, нежно я целуна. В очите му тя за пръв път не прочете нито арогантност, нито гняв, а само желание и топлота. Насърчена от това, тя сложи пръсти върху неговите бедра и се огъна насреща му. Няколко секунди имаше чувството, че я пронизват с меч и тихичко извика.

После болката отмина и тя помисли, че с това е свършил и актът, който я превърна от момиче в жена.

Но сега Алекс почна да се движи напред и назад в нейната пещера, отначало внимателно, после постепенно все по-бързо и по-силно. Насладата, която тя бе изпитала досега от милувките му, избледня пред могъщите прииждащи вълни, които я отнасяха. Тя мяташе глава от една на друга страна, раздра с нокти гърба му и затрепери с цялото си тяло. Дългите й крака се обвиха около кръста му, за да го усети още по-добре и тя се понесе неудържимо към пропастта, която заплашваше да я погълне…

Тя не съзнаваше, че изрича, стенейки, името му, но Алекс я чуваше и това беше достатъчно, за да го накара да загуби самообладанието си. Обгърнат от потрепващите й мускули, той изживя едновременно с нея един екстаз, от който прекалено дълго се беше лишавал.