Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— Господи — каза Терън на Джейк, — сигурно е страхотно да излиташ и кацаш на самолетоносача. Бих се радвал някой ден да опитам.

Той се плесна по изкуствените крака.

— Разбира се, сега не мога да го направя, но мога да си представя!

Кали сияеше в еуфория. Тя знаеше, че двамата мъже ще се разбират добре. Сякаш бяха братя. За едно момиче бе трудно да има брат като Терън: той беше мъж до мозъка на костите. А когато имаш за пример истински мъж, само с година и половина по-голям от теб, с когото можеш да сравняваш останалите момчета, не е лесно да откриеш подобен.

А Джейк Графтън беше точно такъв. Сърцето ѝ преливаше от щастие.

— Смята ли да остане във Флота? — попита мисис Маккензи дъщеря си.

Те стояха в кухнята и разрязваха черешовия пай.

— Още не е решил.

Нерешителността на Графтън не направи добро впечатление на мисис Маккензи.

— Сигурно ще остане — каза тя.

— Възможно е — съгласи се Кали.

— За някои хора армията е много удобно място. Правителството ги храни, облича и им осигурява жилище, медицинско обслужване, заплата. От тях се изисква само да изпълняват заповеди. На много им харесва така. Рядко поемат отговорност. Армията е безопасно място.

Кали се съсредоточи в преместването на парчетата пай от тавичката в чиниите, като внимаваше да не се натрошат.

— А ще продължи ли да лети — попита мисис Маккензи, — в случай, че остане в армията?

— Предполагам — призна дъщеря ѝ.

Мисис Маккензи млъкна и между тях се възцари непоносима тишина.

Накрая Кали не издържа и каза:

— Той още не ми е поискал ръката, мамо.

— О, ще го направи, ще го направи. Мъже като него бързо стигат до предложението.

Кали бе откровена с майка си:

— Аз все още не знам как ще му отговоря, ако ми направи предложение.

„А това е причината, за да не го е направил вече“ — помисли си Кали Маккензи. Джейк Графтън беше достатъчно умен за това. А самата тя не знаеше защо още не се е решила.

„Обичам го, защо се колебая?“

Мисис Маккензи знаеше малко за Джейк Графтън, но от пръв поглед разпознаваше влюбените мъже.

— Той е идиот, ако иска да пропилее живота си във Флота — небрежно подхвърли тя.

— Той е пилот, мамо. Това му е работата. И я върши добре.

— Авиокомпаниите също наемат пилоти.

— Той сигурно знае това — объркано отговори Кали, докато се опитваше да обуздае душевните си терзания. Нали през цялото време бе търсила мъж като Терън? Разумно ли беше това? Нима се нуждаеше от някого, който да замести брат ѝ?

Майка ѝ говореше нещо. След миг Кали се заслуша в думите ѝ:

— ... значи, ще остане във флотата и една нощ ще дойдат да ти кажат, че е катастрофирал и че си станала вдовица. Какво ще правиш тогава?

— Майко, ти преди малко заяви, че някои хора остават в армията, защото е безопасно, а сега казваш, че било прекалено опасно. Не може и двата пъти да си права. Искаш ли сметана на сладкиша?

— Кали, аз мисля за теб. Добре знаеш, че има неща, които са опасни за живота, особено за хора без амбиции.

Кали отвори хладилника и се загледа вътре. След това го затвори и каза:

— Битата сметана е свършила. Би ли взела другите две чинии? — след което се запъти към трапезарията.

Кали постави едната чиния пред Джейк, а другата — пред баща си. Седна. Джейк ѝ намигна и тя направи опит да му се усмихне.

Господи, ако майка ѝ знаеше какъв опасен живот води Джейк, щеше да се ужаси, нещо повече — щеше да остане потресена. Следобед той бе посмекчил разказа си за опасностите в морската авиация, но Кали знаеше истината. Оцеляването беше предизвикателство.

Тя отново се вгледа в лицето му. Не приличаше на Терън, но притежаваше същата самоувереност, интелигентност и добродушие, същата любознателност, същата откритост в общуването с хората. Кали бе забелязала това още при първата си среща с Джейк. Както и Терън, Джейк Графтън нямаше нужда да се доказва пред никого. Може би авиацията или бойните полети бяха създали у него това качество и независимо как се бе сдобил с него, той го притежаваше в изобилие. Джейк беше мъж на място.

Той приличаше на Терън! Кали не можеше да отрече този факт.

— Най-сериозният проблем, пред който е изправено нашето общество — продължаваше напевно професор Маккензи, — е пълната липса на морал у мнозина от нашите младежи.

Бяха приключили със сладкиша и пиеха кафе. Джейк Графтън не обърна внимание на изказването и дори не удостои с поглед своя домакин. Той наблюдаваше Кали и се опитваше да отгатне настроението ѝ.