Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Кали представи Джейк на родителите си и той прие да пийне една бира, ако случайно имат. За себе си професорът приготви уиски със сода, а на дамите сипа по чаша вино. След това четиримата поседнаха за няколко минути в кабинета с питиета в ръка, разменяйки си любезности.

Джейк служи във Флота от пет години и службата страшно му харесва. Двамата с Кали се запознали в Хонконг. Не е ли чудесен този месец юни?

Накрая Кали и майка ѝ се извиниха и се оттеглиха в кухнята. Джейк се огледа из стаята за пепелници и забеляза, че такива няма. Докато се двоумеше дали да кръстоса крака или да ги държи плътно на пода, бащата на Кали му разказа, че двамата с жена му преподават в университета в Чикаго, че работят тук от трийсет години и от двайсет живеят в тази къща. Надяват се, че след осем години ще се пенсионират. Може дори да се преместят във Флорида.

— Израснал съм в Югозападна Вирджиния — съобщи Джейк на домакина. — Баща ми е доста богат фермер.

— Имате ли някакви амбиции относно фермерството?

Не, Джейк не е мислил за това. Достатъчно е работил на фермата в младежките си години. Сега е пилот и смята просто да остане в бранша, макар че още не го е решил окончателно.

— На какви самолети летите във Флота? — попита професор Маккензи.

Значи Кали не е споменавала за това? Или професорът е забравил?

— Летя на А-6, сър.

Нито едно мускулче не помръдна на лицето на професора. Той имаше повехнало, набръчкано лице, беше плешив и носеше трифокални очила. И все пак не изглеждаше зле. А и мисис Маккензи беше забележителна жена. Джейк вече знаеше от кого Кали е взела лицето и фигурата си.

— Що за самолети са това? — попита професорът, на пръв поглед само за да поддържа разговора.

— Щурмови самолети. Използват се при всякакви атмосферни условия.

— Щурмови?

— По всяко време, навсякъде, при всякакви атмосферни условия, през деня или през нощта, от високо, ниско, или средна височина.

— Вие... пускате... бомби !

Професорът гледаше озадачено, с недоверие.

— И ракети също — отсече Джейк.

Професор Маккензи пое дълбоко дъх и се взря в този млад мъж, когото дъщеря му беше поканила в техния дом. Единствената му дъщеря. Животът е забавно нещо — да легнеш с жена е краен акт на доверие: наистина сякаш хвърляш съдбовни зарове. Кой би повярвал, че двайсет и пет години по-късно детето — плод на такъв съюз — ще доведе у дома този... този...

— Това не ви ли притеснява? Хвърлянето на бомби?

— Само когато лошите се опитват да ме убият — спокойно отвърна Джейк Графтън. — А сега, ако ме извините, сър, бих занесъл нещата си горе и бих си измил лицето.

— Разбира се.

Професорът посочи неопределено към коридора, където се намираше стълбището, и отпи една голяма глътка от напитката си.

Джейк намери спалнята за гости и остави чантата си на един стол. След това седна на леглото и се загледа през прозореца.

Беше разтревожен. Нямаше нужда да е гений, за да забележи. Кали не беше разказала на родителите си нищо за него. И как само го погледна старият човек! „Вие пускате бомби !“

Сякаш искаше да каже: „О, Господи, Графтън, вие работите за мафията? Каква необичайна кариера сте си избрали! И тази работа като че ли ви харесва!“

Исусе Христе!

Той бръкна в джоба си и извади пръстена. Беше го купил на „Шило“ и оттогава го носеше със себе си навсякъде — на земята, във въздуха, — винаги. Възнамеряваше да го подари на Кали, когато настъпи подходящият момент. Но сегашното посещение... родителите ѝ... го разколебаха. Ставаше ли Джейк за тази жена? Щеше ли да се приспособи към семейството ѝ? О, любовта е прекрасно и велико чувство, което ще надделее над всички проблеми — нали така се казваше в песните? Но под това чувство трябва да има още нещо... справедливост . Джейк търсеше жена, с която да извърви жизнения си път. Ако Кали беше тази жена, сега не беше подходящ момент. Тя не беше готова.

А ако тя не беше готова, и той не беше готов.

Джейк погледна с отвращение към пръстена и отново го прибра в джоба си.

Светлината на вечерното слънце се процеждаше през клоните на стария дъб. Прозорецът беше отворен и бризът подухваше през мрежата. Клонът... можеше да свали мрежата, да хвърли долу чантите, да мине по този клон и да скочи на земята. Преди още да са разбрали, че си е отишъл, той ще пътува с такси към летището.

След трийсет минути, когато Кали влезе да го повика, Джейк продължаваше да седи и мрачно да гледа през прозореца.