Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Кали остро почувства топлината и тежестта на тялото му, пламенно го прегърна и прошепна:

— Какво искаш да правим?

Усещането за допира, мириса и топлината на тялото ѝ се оказа непосилно за Джейк.

— Каквото пожелаете, мис Маккензи — каза той с дрезгав глас, донякъде изненадан от начина, по който му действаше присъствието ѝ, — стига само да го правим заедно.

Последните му думи не прозвучаха точно така, както му се искаше и Джейк се почувства малко объркан. Не е лесно да поканиш жена в леглото си в осем и половина сутринта!

Той започна да масажира с ръка кръста ѝ и Кали почувства, че краката ѝ се подкосяват. Тя пое дълбоко дъх, за да се овладее, и каза:

— Бих искала да те запозная с брат ми Терън. Той живее в Милуоки. Но хайде първо да измием тези чинии. А после ще последваме твоето срамежливо предложение, ще се промъкнем горе и сериозно, по фройдистки, ще се разсъблечем.

Бузите на Джейк поруменяха и Кали се разсмя — дълбок, гърлен женски смях.

— Не ми казвай, че не си мислил за това!

Джейк истински се наслаждаваше на смеха ѝ. Тя имаше навик да отмята глава назад и без свян да излага на показ всичките си красиви зъби. Гледката беше пленителна. Когато Кали правеше това, кичурите на косата ѝ се полюшваха, а около очите ѝ се образуваха бръчици. Ефектът беше хипнотичен. На човек му се искаше да вижда този смях отново и отново, и отново.

— Наистина ми мина през ума — призна той усмихнат, като се взираше в очите ѝ.

— О, желая те, Джейк Графтън — каза Кали и го целуна.

През отворения прозорец струеше сноп слънчеви лъчи и падаше право върху тях и леглото. След всички месеци, прекарани в каюта, изгубена в стоманените недра на кораба, където не проникваше слънчева светлина, тези лъчи бяха за Джейк като магия. Той внимателно обърна Кали към слънцето и светлината падна върху главите им. Лекият ветрец, който влизаше през прозореца, играеше с кичурите на кестенявата ѝ коса, върху която слънцето хвърляше златисти отблясъци. Тялото ѝ беше топло, стегнато, гладко; от него струеше мека, чувствена влага.

Получи се така, че тя застана върху него, наложи своя ритъм и те продължиха да се любят. Косата ѝ галеше бузите му, ръцете ѝ се впиваха в тялото му и Джейк вече не можеше да се владее. Той я притисна върху себе си.

Накрая, когато Кали лежеше изтощена върху него и кичури от косата ѝ докосваха бузите му, а дъхът ѝ пареше на рамото му, Джейк прошепна:

— Обичам те.

— Знам — отвърна тя.

Терън Маккензи получи призовката си през 1967 година. На 7 октомври 1968. той стъпи на пехотна мина. Загуби единия си крак до под коляното, а другия — над коляното. Сега се движеше с изкуствени крака. Според Джейк Терън се справяше много добре, макар че при всяка крачка напред му се налагаше да поклаща тялото си от една страна на друга, за да пази равновесие.

— Случи се във II армейски корпус — заприказва той на Джейк Графтън, — в базовия лагер. И най-лошото е, че мината беше от нашите. Просто за момент забравих за това и тръгнах в погрешна посока.

Терън сви рамене и се усмихна. Имаше добродушна усмивка. Джейк веднага го хареса, но после леко се разочарова, когато Терън попита:

— Е, ще се жениш ли за нея?

Това стана, докато сестра му вървеше между тях, хванала Джейк под ръка.

Графтън бързо се съвзе.

— А, не знам. Тя е толкова отракана, толкова умна, че сигурно не е за селско момче като мен. Ако ти беше на мое място, при положение, че я познаваш толкова добре, какво би направил?

Двамата мъже се вгледаха в спокойните черти на лицето на Кали, по което не трепваше нито едно мускулче. Терън въздъхна, след това каза:

— Ако аз бях на твое място и ако имаше жена, която да ме обича така, както тя те обича, щях да я отведа пред олтара. Ако бях на твое място.

— Ще си помисля за това.

— А ти какво ще кажеш, сестричке? Ще се омъжиш ли за него?

— Терън, какво ще кажеш да ти откъсна главата?

Обядваха в закусвалня на една пресечка от офиса, където Терън работеше като данъчен служител. След като бъбриха половин час, Терън попита Джейк:

— Смяташ ли да останеш в армията, или ще опиташ нещо друго?

— Още не съм решил. Специализирах история. Сигурно трябва да продължа да уча.

— Можеш да си потърсиш работа като пилот.

— Може би.

Терън смени темата. Преди Кали да успее да се намеси, той започна да разпитва за бомбардировачите — как действа катапултът, арестерът, как пилотът разбира, че е на глисада? Джейк започна да чертае схеми по салфетките, а Терън продължи да задава въпроси. Кали само седеше и наблюдаваше.