Нелсън Демил - Полет 800

Описах й случилото се, като се опитвах да се придържам към фактите и излагах само част от мисловните си процеси, които вървяха с тях. Искам да кажа, не се хвалех, обаче докато разказвах историята, самият аз се впечатлих от детективските си успехи.

Стигнах до момента, когато бях попитал Джил Уинслоу за „Един мъж и една жена“. Кейт вече се беше понадигнала на дивана.

— Оная вечер в хотела тя презаписала касетата от плажа върху касетата с „Един мъж и една жена“, която взела от хотелската видеотека. Запушила слота с лейкопласт. Интелигентна жена. — „Интелигентен Джон“.

Тя впери очи в мен.

— Пазеше ли копието?

— Да.

— Ти гледал ли си го? У теб ли е?

— Гледах го и е у мен.

— Къде е?

— В стаята ми.

Кейт скочи.

— Искам да го изгледам. Още сега.

— По-късно. Нека довърша.

— Какво показва записът?

— Показва ракета, която сваля боинга от небето, по дяволите!

— Боже мой…

Тя отново седна.

— Все още не разбирам защо Джил Уинслоу е решила да сподели с теб това след всички тези години и да признае, че е направила второ копие и го пази.

Замислих се.

— Смятам, че спечелих доверието й… обаче по-важното е, че тя е добра жена и трагедията я е измъчвала. Предполагам, че е чакала възможност или знак, че е дошъл моментът да постъпи правилно.

Кейт кимна.

— Разбирам. Но дали тя разбира какво ще се случи? Искам да кажа, с брака й, с живота й, с нейния приятел Бъд?…

— Разбира. Обаче Бъд ще си има проблеми.

— Но тя е надежден свидетел, така ли?

— Да. — Продължих и й разказах за идването ни в „Плаза“, за телефонните си разговори с Тед Умрелия и съобщенията за Джил от съпруга й, Бъд Мичъл и Наш.

— Бедната жена — отбеляза Кейт. — Как се справя?

— Доста добре. И ще е още по-добре сега, след като ти си тук. Има нужда да поговори с друга жена.

— Проявяваш нетипична чувствителност. Новата ти риза свързана ли е по някакъв начин с новото ти „аз“?

— Не. Освен това се обадих на нашия шеф и трябва да ти кажа, Кейт, че Джак Кьоних знае нещо по въпроса и е възседнал разкрачен оградата.

Това като че ли я изненада, после на лицето й се изписа скептично изражение.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм, че нещо не е наред.

— Добре, какво се случи после с госпожа Уинслоу и записа? — без да отговори, ме попита Кейт.

— Уговорих среща за утре сутрин с Тед Наш, Лайъм Грифит, някой от главна прокуратура, Джил Уинслоу, може би Бъд Мичъл и други като Дейвид Стийн, също Джак Кьоних, който искаше да прескочи срещата, обаче го убедих да присъства.

— Къде е срещата?

— Спомних си за последната ни нощ заедно в Ню Йорк, затова избрах в осем и половина да закусваме в „Прозорците на света“.

Тя се замисли.

— Предполагам, че мястото е подходящо… обществено…

— Освен това си обещахме да се върнем там.

— Съмнявам се, че ще си прекараме толкова добре, колкото тогава. Сигурен ли си, че си избрал правилния начин да се справиш с проблема?

— Ти как би се справила?

— Щях направо да се обърна към върха. Към централата на ФБР във Вашингтон.

— Не познавам никого във Вашингтон.

— Аз познавам.

— Обаче не знаеш на кого можеш да вярваш там.

— Това е малко параноично.

— Както и да е. Вашингтон е далеч. Нека се срещнем с дяволите, които познаваме, на наша територия, преди да се срещнем с дяволите, които не познаваме, във Вашингтон.

Кейт пак се замисли и ме попита:

— Според теб кой може да е замесен в засекретяването? И защо?

— Не знам. В момента това не ме интересува. Обаче, когато се разхвърчат говна, ще видим кой ще си плюе на петите да се прикрие.

— Надявам се да не е Джак.

— Хич не ми пука кой е замесен, Кейт. Всички трябва да си отидат.

Тя ме погледна.

— Възможно е този… предполагам, че може да се нарече заговор… да стига чак до върха.

— Това не е мой проблем.

— Може да стане. Искам да кажа, че това нещо може да е толкова голямо и да стига толкова нависоко, че да не успеем да се справим с него. Може ние да си отидем.

— Не е нужно да участваш и ти.

Кейт ме прониза с гневен поглед.

— Как не те е срам! — Прегърна ме. — Аз започнах всичко и ще го довършим заедно.

— Добре. — Също като мен, Кейт вече беше затънала толкова дълбоко, че единственият начин да се измъкне бе да продължи да копае, докато стигнем до светлината в отсрещния край.

— Искам да гледам записа — каза тя.

— Може би първо трябва да се запознаеш с Джил Уинслоу.

— Ами… ти как мислиш?

Когато разполагаш и с веществено доказателство, и със свидетел, обикновено се запознаваш с доказателството, преди да разговаряш със свидетеля, обаче сега ситуацията беше малко по-сложна. Реших, че трябва да минем по реда, в който съм ги открил аз — първо Джил, после записа. Или трябваше да покажа записа на Кейт и после да я запозная със звездата от записа, която ми беше съквартирантка?