Нелсън Демил - Полет 800

— Да. Сигурно пак в „Плаза“. Утре цял ден и през нощта искам да има дежурни при асансьора, докато не видим какво ще се случи.

— Това може да се окаже проблем. Ще ти кажа защо. Снощи някой ми се обади от комисариата и учтиво ме попита какво правя, по дяволите. Аз естествено отговорих, че не знам какво иска да каже. Та явно си имаме проблем и той идва от Вашингтон според оня тип, който си нямаше и представа защо са му се обадили отгоре. Не ми каза кой се е обадил. С други думи, приятел, не знам докога ще мога да ти осигурявам градски ченгета за охрана на федерален свидетел. Загряваш ли?

— Да.

— Искам да кажа, не бива да нарушаваме юрисдикцията на феберейците и аз само ти правя услуга, обаче те твърдят, че с удоволствие щели да осигурят хора, които да се погрижат за твоя свидетел.

— Да бе, убеден съм.

— Ще решиш тоя проблем на срещата. Но утре сутрин ще дойдем там, ще те закараме в Световния търговски център, ще те изведем оттам и ще те върнем в хотела. Повече не мога да ти обещая, Джон. За след това — не знам. Трябва да разрешиш всичко на срещата.

Пак погледнах Кейт и Джил. Те внимателно ме наблюдаваха.

— Ти само ни върни тук без опашка или някъде другаде, ако се сетя за сигурно място. Аз ще се погрижа за останалото.

— Може би трябва да се обърнеш към вестниците — предложи Фанели. — Да речем, бихме могли от Световния търговски център да те закараме направо в „Таймс“. Ще се обадя предварително и ще събера разследващите журналисти.

— Ще си помисля.

— Не мисли много дълго. Трябва да ти кажа, приятел, че ония копелета играят грубо. Ако бях на тяхно място, щях да връча на жената заповед за охрана на свидетел още щом я видя.

Погледнах Джил.

— Едно е да връчиш на някого заповед, съвсем друго е да я изпълниш.

— Знам. Ще разполагаме с груба сила. Обаче защо да се стига дотам?

Не отговорих.

— Виж, трябва да се обърнеш към когото трябва и не съм сигурен, че това са хората в Световния търговски център — продължи Фанели. — Разбираш ли?

— Разбирам. Но все пак е добро начало. — Всъщност по-скоро беше свързано с личния сблъсък между мен, Наш, Грифит и може би Кьоних. Ако искаш да се изправиш срещу лъва, отиваш в бърлогата му. — Това е обществено място, Дом. „Прозорците на света“. Къде по-обществено от това? Искам да видя кой ще дойде и какво ще каже.

— Добре. Ти решаваш, приятел. Ако бях на твое място, щях да разговарям с десетина репортери, преди да се срещна с първия представител на властите. Обаче ти не постъпваш така. Може би трябва да поговориш с Кейт.

— Тя е на същото мнение като мен.

— Добре. Ще отида в „Прозорците“ в осем и ще закусвам с други хора на друга маса. Става ли?

— Мерси.

— Там е скъпо.

— Аз черпя.

— Без майтап? Кейт добре ли се грижи за оръжието ми? Искам да ми го върне чисто. Без грим от чантичката й.

Усмихнах се.

— Сам й го кажи. Между другото, не е зле да вземеш под крилото си полицай Алварес, който пази пред вратата ми. Утре сутрин го искам тук.

— Ще видим как ще ти пази задника. Ей, как се спогаждат Кейт и твоята съквартирантка?

— Добре.

— Нямаше ли сцени? Не се ли издраха с нокти?

— Не.

— Водиш невероятен живот.

— Така ли смяташ?

— Убеден съм. Утре не му мисли. Всичко е уредено.

— Добре. Ще се видим в „Прозорците“. — Затворих.

— Всичко готово ли е? — попита Кейт.

— Да.

— Има ли проблем? — попита Джил.

— Не. — Усмихнах й се. — До Световния търговски център ще ни ескортират три коли с по двама полицаи. Даже комисаря и кмета не ги пазят толкова.

Джил отговори на усмивката ми.

— Е, утре ще ставаме рано. — И бях адски надървен. — Затова мисля, че трябва да се оттеглим и да си починем. — Секс.

Всички се изправихме.

— Сигурна съм, че двамата имате да наваксвате много — каза Джил. — Лека нощ.

И отиде в стаята си.

— Много е симпатична — каза Кейт.

— От нея ще стане добър свидетел.

— Мисля, че малко си пада по теб.

— Едва ли.

— Вкопчва се във всяка твоя дума и все ти хвърля погледи крадешком.

— Не съм забелязал. — Извадих касетата от видеото. — Хайде да се хвърляме в леглото.

Вдигнах сака й, тя взе чантата си с пистолета и отидохме в моята спалня. Затворих вратата.

— Страшно съм надървен.

Кейт остави пистолета върху нощното шкафче и започна да се съблича.

— Даже нямам нощница. Багажът ми е някъде на летището.

— Нямаш нужда от нощница, скъпа.

Докато си изхлузваше блузата през главата, аз вече бях гол на леглото. Тя ме погледна и се засмя.