Нелсън Демил - Полет 800

— Нима?

— Добре, ще ти обясня по-подробно.

И обясних на полицай Алварес как е устроен светът.

Отначало той изглеждаше отегчен, обаче после разбра, че разговаря с майстор, и се заинтригува. След половин час задаваше въпроси по-бързо, отколкото можех да му отговарям. Мислех, че ще коленичи пред десницата ми, само че той просто обърна стола си с лице към мен и се наложи аз да държа асансьорите под око.

Алварес печелеше много от извънредния си труд, обаче честно казано, аз печелех повече.

След час се изправих и го попитах:

— Кога ще те сменят?

— В полунощ.

— Добре, направи ми услуга, върни се тук в седем и половина.

— Ще дойде друг…

— Искам да дойдеш ти.

Дадох му визитката си.

— Бъди нащрек и внимавай. Хората, които може да слязат от тия асансьори, не са обикновени отрепки. Те са опитни професионалисти и за да проумееш положението, ще ти кажа, че моментално ще те застрелят, ако се наложи. Извади патлака си от кобура, затъкни го в колана си и го скрий с вестника. Ако надушиш проблем, извади го. Ако се наложи, стреляй.

Полицай Алварес се ококори. Плеснах го по рамото и се усмихнах.

— Само гледай да не застреляш някой гост на хотела. Върнах се в апартамента, в който цареше мрак, защото Кейт и Джил гледаха последните няколко минути от записа.

Отидох при бара, налях си чаша газирана вода и зачаках. Лампите светнаха, но никой не каза нищо.

— Защо не си поръчаме румсървис? — предложих аз.

Тримата с Кейт и Джил седяхме на масата, след като си бяхме поръчали лека вечеря. Не повдигнах въпроса за записа, те също.

Предложих никой да не проверява мобифона си, защото който и да се обадеше и каквото и да кажеше, нищо не можеше да промени положението. Единственият човек, чието обаждане очаквах, беше Дом Фанели, а той щеше да ме потърси по хотелския телефон.

Разговаряхме главно за Йемен, Танзания и Олд Бруквил. Слава Богу, че никой не носеше диапозитиви.

Джил проявяваше интерес към назначението на Кейт в Танзания и работата й по атентата срещу посолството. Интересуваше се и от моето назначение в Йемен и от случая с „Коул“. В нашия занаят сме склонни да омаловажаваме, както са ни учили, и да се пазим от изтичане на информация, обаче това още повече заинтригува хората. Мислех да разкажа историята за това как пустинните номади атакуват на коне моя ландроувър по пътя за Сана, само че още не бях измислил достоен финал.

Кейт изглеждаше искрено заинтригувана от живота на лонгайландския Златен бряг, но отговорът на Джил съдържаше същото омаловажаване, каквото бяхме проявили ние с Кейт:

— Не е толкова интересно или бляскаво, колкото може би си мислите. Писна ми от благотворителни балове, партита, дизайнерски витрини, кънтри клуба и демонстрацията на богатство. Писна ми дори от сочните клюки.

— Обичам клюките и не бих се отказал от богатството — отбелязах аз.

Привидно разговорът бе много приятен, ала над нас беше надвиснало бъдещето, което започваше в 08:30 на другата сутрин. Към 22:00 телефонът в стаята иззвъня. Вдигнах.

— Ало?

— Ей, на калъп ли те хванах? — попита Дом Фанели.

— Естествено. Какво има?

— Ами, например има някои последици от следобедното ми похищение. Все едно съм преобърнал стършелово гнездо. Тия хора имат високопоставени приятели.

— Не задълго.

— Ясно. Ако не успееш да ги победиш и не можеш да се присъединиш към тях, убий ги. Нали така? Както и да е, слушай сега за утре. Имам три патрулни коли с по две униформени ченгета, включително един сержант. Мога да уредя детективи и цивилни, обаче мисля, че униформените ще свършат работа. Нали така?

— Да.

— Ти имаш среща в осем и трийсет в Северния небостъргач на Световния търговски център. Нашите ще застъпят на дежурство в осем и могат да стигнат при теб към осем и петнайсет. Ще те чакат на входа на хотела откъм Сентръл Парк. Става ли?

— Да.

— Сам избери как да отидеш — с отделни коли, всички във водещата или в задната кола — както решиш. Ако бях на твое място и имах три коли, щях да ги разделя. Не бива всичките пасти да са в една кутия.

Хвърлих поглед към Кейт.

— Добре.

— Е, утре са първичните избори. Вторият вторник на септември. Да не забравиш да гласуваш. Трафикът сутринта може да е малко по-различен от обикновено, защото хората ще отидат по-късно на работа. Но даже всички да закъснеете, знаеш, че няма да започнат без вас.

— Хубаво.

— Нашите хора ще ви придружат чак до сто и седмия етаж. Нали?

— Да.

— И после ще ви заведат някъде, нали?