Нелсън Демил - Полет 800

— Ще ти налея нещо. — Отидох при бара. — Пак ли водка?

— Да. Какво става, Джон? Защо си тук?

— С тоник ли?

— Да. — Тя дойде при мен. Подадох й чашата и взех своята. — Добре дошла.

Чукнахме се и Кейт отново се огледа.

— Има ли някой в онази спалня?

— Да. Седни.

— Ще остана права. Какво става? Защо беше тази сцена на летището?

— Откакто се прибрах, свърших някои неща.

— Нали каза, че си почиваш на плажа?

— Почивах си. В Уестхамптън Бийч.

Тя ме зяпна.

— Занимавал си се със случая?

— Да.

— Нали ти казах, че трябва да престанем?

Кейт дълго се взира в мен.

— Не изглеждаш във възторг — отбелязах.

— Струва ми се, че се разбрахме да се откажем и да продължим живота си.

— Аз ти обещах да открия двамата любовници и го направих.

Тя седна на дивана.

— Наистина ли ги откри?

— Да. — Придърпах си стол и се настаних срещу нея. — Първо, трябва да разбереш, че е възможно да ни… всъщност наистина ни заплашва известна опасност.

— Досетих се… на летището. И после, когато Дом напъха трийсет и осемкалибров пистолет в чантата ми.

— Надявам се, че не си му го върнала.

— Не съм. Тук ли ще спя довечера?

— Ако имаш пистолет, миличка, можеш да спиш тук с мен.

Тя се усмихна.

— Много си романтичен.

— Къде са Дом Фанели и другите две ченгета?

— Дом си тръгна. Каза, че не искал да се натрапва на срещата ни. Двамата полицаи са при асансьорите на този етаж. Казаха, че поне единият ще остане през цялата нощ.

— Добре.

— Обясни ми защо са ни нужни.

— Защото твоят приятел Тед Наш иска да се отърве от мен, теб и Джил Уинслоу.

— Какви ги… Коя е Джил Уинслоу?

— Звездата от видеозаписа.

Кейт кимна.

— Защо му е на Тед да… Е, предполагам, че се досещам. — Тя ме погледна. — Извинявай, че не загрявам всичко толкова бързо, колкото би трябвало…

— Добре се справяш.

— Уморена съм от полета, но това е най-малкото — очаквах нещо друго, когато се върна. Очаквах да ме посрещнеш на летището, после да се приберем вкъщи. Вместо това, когато слизам от самолета, около мен се развихря истински ад… а сега ми казваш, че сме в опасност и че си открил…

— Кейт, чакай да започна отначало…

— Как ги откри? Пазеха ли записа от…

— Нека да започна отначало.

Тя вдигна крака върху дивана.

— Няма да те прекъсвам. Погледнах я.

— Първо, обичам те. Второ, имаш хубав тен и трето, липсваше ми. Четвърто, поотслабнала си.

Кейт се усмихна.

— И, ти имаш хубав тен и много си отслабнал. Откъде взе тази риза?

— Това е част от историята.

— Разказвай.

Започнах от летище „Кенеди“ и завръщането ми от Йемен, после Дом Фанели, Филаделфия и Роксан Скаранджело.

Тя седеше неподвижно, само поднасяше чашата към устните си. Гледаше ме в очите, обаче не знаех дали е впечатлена, скептична, или толкова скапана от дългия полет, че не загрява всичко. Сегиз-тогиз кимаше или се ококорваше, но не каза нито дума.

Продължих за среднощното пътуване до хотел „Бейвю“, архивите на господин Роузънтал и откриването на името на Джил Уинслоу.

— Откри ли мъжа? — за пръв път ме прекъсна Кейт.

— Знам кой е — казва се Бъд Мичъл, — но не е под мой контрол.

— Къде е?

— При Тед. Засега не го заплашва нищо, обаче ако Тед реши, че му пречи, Бъд Мичъл изчезва.

— Къде изчезва?

— Там, откъдето се връща Тед.

Тя не отговори.

Описах срещата си с Тед Наш на плажа, обаче омаловажих физическото ни спречкване със следната характеристика:

— Ступахме се малко.

Кейт погледна лепенката на брадичката ми, ала не коментира.

Повторих й версията на Тед за това как открил Бъд Мичъл по пръстовите отпечатъци, после Джил Уинслоу чрез Бъд, и за това как Тед, Лайъм Грифит и мистериозният господин Браун посетили двамата и научили, че видеозаписът е физически унищожен. Разказах й също за детектора на лъжата и твърдението на Тед, че бил убеден, че видеозаписът не показвал нищо, предполагащо ракетен удар.

— Колкото и поразително да звучи — казах аз, — смятам, че Тед ме лъжеше.

— Тед потвърди ли, че тези хора наистина са го правили на записа? — без да обръща внимание на сарказма ми, попита Кейт.

— Да. И това била една от причините да се крият.

Тя ме погледна.

— Значи си успял да откриеш Джил Уинслоу, така ли?

— Да.

— И къде е тя сега?

— Зад оная врата.

Кейт погледна към вратата, но не каза нищо. Продължих:

— Та значи оная вечер, тъй като знаех, че Тед Наш е по петите ми, отидох в Олд Бруквил, където според Дом живеела Джил Уинслоу.