Нелсън Демил - Полет 800

— Отговори ми на въпроса, вътре ли си, или не?

— Не.

— Е, вече си вътре.

— Ти за кой се мислиш бе?…

— Джак, още можеш да застанеш на правилната страна, иначе се кълна в Господ, че ще свършиш в затвора.

— Не… не разбирам какви ги говориш.

— Добре, или адски си загазил и не можеш да се измъкнеш, или чакаш да видиш как ще се развият събитията. Ако чакаш до по-късно от осем и половина утре сутрин, ще изпуснеш влака и следващият заминава направо за затвора.

— Да не си пуснал в отпуска цялото си благоразумие?

— Виж, давам ти шанс, защото наистина ми харесваш и те уважавам. Просто трябва да се посъветваш с шефовете си в Ню Йорк и Вашингтон. Изложи им всичко и вземете интелигентно решение. Бих искал утре да те видя на срещата и също така бих искал да носиш ореол.

Той явно си напрягаше мозъка, което е трудно при положение, че преди няколко минути мислите ти са били другаде.

— Ще дойда — обеща Кьоних.

— Добре. И да не си забравиш ореола. Доведи и Дейвид Стийн.

— Сигурно разбираш, Джон, че има петдесет процента вероятност да не успееш да присъстваш на срещата или ако успееш, да не стигнеш до следващата си цел.

— Залагам десет към едно, че шансовете ми са много по-добри.

— Не те заплашвам, само те предупреждавам. Знаеш, че винаги съм уважавал честността и работата ти… и ми харесваш като човек.

Всъщност не знаех тия неща, обаче усещах известна промяна в посоката на вятъра, каквато и беше целта на обаждането ми.

— И аз изпитвам същото към теб, Джак. Постъпи правилно. Никога не е късно.

Той не отговори.

— Трябва да затварям. А, още нещо…

— Да?

— Има видеозапис, има и ракета.

Джак не отговори.

— Е, това е, Джак. Чао. — Затворих.

— Винаги ли разговаряш така с шефа си? — попита ме Джил.

— Само когато съм го гепил за ташаците.

Тя се засмя.

Беше късен следобед и с Джил пиехме чай в дневната. В известен смисъл чаят и миниатюрните сандвичи вървяха с розовата риза.

Джил си провери мобифона. Имаше две съобщения. Тя ги изслуша, пусна ги пак и ми подаде телефона. Първото гласеше:

„Ало, госпожо Уинслоу? Обажда се Тед Наш. Сигурен съм, че си ме спомняте от срещите ни преди пет години. Научих, че има ново развитие около въпроса, който обсъждахме навремето. Трябва да разберете, че сключената с нас сделка е компрометирана в резултат на това, че сте разговаряли с човек, който не е упълномощен да се занимава с тези неща. Изключително важно е да ми се обадите колкото може по-скоро, за да обсъдим проблема, преди да сте направили или казали нещо, което може да изложи вас, вашия приятел, личния ви живот и юридическите ви гаранции. — Той продиктува номера на мобифона си. — Моля, обадете ми се днес, за да обсъдим този неотложен въпрос“.

Погледнах Джил, която ме наблюдаваше.

— Сигурен съм, че тоя път е по-учтив, отколкото преди пет години — отбелязах.

Тя се усмихна принудено.

Прослушах и следващото съобщение:

„Джил, обажда се Бъд. Обадиха ми се в службата за онзи случай преди пет години. Нали си спомняш, Джил, бяхме си обещали един на друг и дадохме дума на други хора, че ще го запазим в тайна. Те обещаха да направят същото. Сега ми казват, че ти искаш да разговаряш с други за това.

Не можеш да го направиш, Джил, знаеш защо не можеш. Ако не те е грижа за себе си и за мен, помисли за момчетата си и за Марк, помисли за Арлийн, която харесваш, знам го, помисли и за моите деца. Това ще е пълна катастрофа за много невинни хора, Джил. Каквото било, било. Това е минало. Каквото и да кажеш на някого или на медиите, ще трябва да заявя, че лъжеш. Джил, ако си направила копие на онзи запис, трябва да го унищожиш“.

Бъд продължи да я убеждава и гласът му звучеше ту остро, ту панически, ту малко плачливо. Тоя тип наистина беше абсолютен задник. Но за да съм честен, животът му бе пред провал и подобно на повечето хора, които са си развявали байрака, той не смяташе, че трябва да плати толкова висока цена за това. Така или иначе, най-страшните кошмари на Бъд току-що се бяха сбъднали.

Последните му думи бяха:

„Моля те, Джил, обади ми се. Обади ми се заради себе си и заради нашите семейства“.

Също като в случая с господин Уинслоу, очаквах нещо от рода на „Пази се“ или „Все още мисля за теб“, обаче той всъщност мислеше само за себе си и каза само „Чао“.

Изключих мобифона и погледнах Джил. Хрумна ми, че двама важни мъже в живота й са истински боклуци.

— Типичен мъж, обажда се само когато иска нещо — подметнах аз.