Нелсън Демил - Полет 800

— Кой е капитан на ангелите?

— Аз.

Тя се усмихна.

— Аз съм от твоя отбор. Както, естествено, и жена ти.

— Естествено. — Прибавих: — Помолих да присъства и представител на главна прокуратура. Той може да играе ролята на съдията. И за да продължа аналогията, възможно е на срещата да присъстват хора, които са само зрители, обаче може да искат да се включат в играта. Видеозаписът ще е топката.

Джил помълча няколко секунди.

— Все още не разбирам къде е проблемът. Самолетът беше свален. Хората, които взеха изтритата касета и после са я възстановили, го знаят. Кой пази в тайна тази информация? И защо?

— Не знам.

— Утре ще узнаем ли?

— Те може да ни кажат защо, обаче това няма значение. Никога няма да ни кажат кой. Но в момента няма значение нито защо, нито кой. Важното е тоя запис и твоите показания, както и показанията на Бъд, да станат публично достояние. Останалото, уверявам те, ще се разреши от само себе си.

Тя кимна.

— Наистина ли са убедили Бъд да даде показания?

— Бъд ще направи каквото пожелаят.

— Ами обещанието, което ни дадоха преди пет години? Че ако двамата отговорим на въпросите им, никога няма да разкрият имената ни и какво се е случило онази вечер?

— Оттогава се случиха много неща. Не мисли за Бъд, той не е мислил за теб.

— Знам.

— И утре, когато се срещнете, не бива да се чувстваш неловко, нито да изпитваш угризения. Трябва да си във форма за мача.

Джил се втренчи в протегнатите си върху табуретката крака.

— Ще покажете ли записа?

— Сигурно, но не е задължително нито ти, нито Бъд да присъствате.

Тя отново кимна.

— Срещата ще се проведе на публично място, в „Прозорците на света“ в Търговския център. После може да се оттеглим в офиси на федералните институции в същата сграда и там ще пуснем записа. — Внимателно я наблюдавах. Джил разбираше всичко това на абстрактно равнище, развод, публично излагане и така нататък, обаче когато навлизахме в конкретните подробности, „Прозорците на света“ в 08:30, присъстващите страни и прочее, започваше да става малко нервна. — Колкото и да стане кофти, в крайна сметка от всичко това ще излезе само добро.

— Знам.

— Трябва да знаеш още нещо. Честно казано, тая първа среща е най-опасна.

Джил ме погледна.

— Мисля, че тия хора са отчаяни и следователно са опасни. Ако имат възможност да скрият случая преди да се разчуе и да излезе извън контрол, ще го направят утре преди, по време или след срещата. Разбираш ли?

Пак кимване.

— Взех някои предпазни мерки, обаче искам да знаеш, че може да се случи всичко. Бъди нащрек, стой близо до мен, Кейт или Дом Фанели. Не ходи даже до тоалетната без Кейт.

— Разбирам… Защо не се обадим на медиите?

— След утрешния ден не ние ще ги търсим, а те нас. Но засега… в моя занаят има неписано правило за връзките с медиите. Просто не го правим. Никога. — Усмихнах се. — Това е по-тежко престъпление от държавната измяна или участието в заговор.

— Но…

— Повярвай ми. До края на седмицата до такава степен ще ти е писнало от журналисти, че няма да искаш да ги погледнеш до края на живота си.

— Добре.

— По някое време утре или вдругиден с Кейт ще обсъдите програмата за закрила на свидетели и програмата за нова самоличност, ако това те интересува.

Джил не отговори. Изправих се.

— Трябва да се обадя по телефона. Можеш да слушаш. — Включих мобифона си, анулирах опцията за анонимност и набрах номера. — Обаждам се на шефа си, Джак Кьоних.

Той отговори.

— Кори?

— Върнах се.

— Хм… къде си? Как беше в Йемен?

— Страхотно, Джак. Исках да ти благодаря за възможността, която ми даде.

— Моля. Чух, че си свършил добра работа.

— Е, тогава са те заблудили. Там не позволяват на никого да върши добра работа.

— Не съм свикнал с такава честност.

— Жалко. Ако всички честно се опитаме да разрешим проблема, непременно ще успеем.

— Правим каквото можем.

— Не е вярно. Обаче не ти се обаждам за това.

— Какво мога да направя за теб?

— Чувал ли си се с Тед Наш?

— Не… аз… какви ги говориш? Той е мъртъв.

— Не е и ти го знаеш.

Последваха няколко секунди мълчание.

— Къде си? — накрая попита Кьоних.

— Джак, не ми губи петте минути непроследяемо телефонно време с въпроси, на които няма да отговоря. Отговори ми, чувал ли си се с Тед Наш?

— Да.

— Утре ще дойдеш ли?

— Първо, тонът ти не ми харесва. Второ, предишния път си имаше проблем с кариерата, а сега те очаква уволнение. Трето, изрично ти наредих да не…