Нелсън Демил - Полет 800

— Чела ли си доклада?

— Да. Имаше стотици писмени доклади за всевъзможни аспекти на катастрофата, от десетки местни органи на закона, както и от бреговата охрана, пътнически и частни пилоти, рибари и така нататък. Но този доклад привлече вниманието ми.

— Защо?

— Защото беше един от първите и най-маловажните.

— Само че ти не си смятала така. Разговаряла ли си с това ченге?

— Да. Той каза, че е слязъл на брега. — Кейт тръгна към вълните и аз я последвах.

Тя спря до водата и посочи с ръка.

— Оттатък този проток е Файър Айлънд и окръжният парк „Смит Пойнт“, където преди малко бяхме на панихидата. На хоризонта полицаят видял горящото по повърхността реактивно гориво. Насочил прожектора си към морето, но не забелязал нищо. В доклада му пише, че не очаквал да види плуващи към брега оцелели, поне не толкова скоро, и навярно не чак толкова далеч от мястото на катастрофата. Във всеки случай решил да се изкачи на някоя дюна, откъдето се разкрива по-добра гледка.

Кейт се обърна и тръгна към високата дюна до джипа. Тръгнах след нея.

Стигнахме подножието на дюната.

— Каза ми, че видял пресни следи от изкачване или спускане на двама души по дюната — или и изкачване, и спускане — поясни Кейт. — Естествено не вървял по следите, просто търсел място, откъдето да наблюдава водата. Затова се качил на дюната.

— Това значи ли, че и аз трябва да се катеря?

— Ела с мен.

Покатерихме се на дюната и обувките ми се напълниха с пясък. Когато бях млад детектив, често ми се случваше да участвам във възстановки на местопрестъпления, които понякога са изморителни и човек си мърля дрехите. Сега се занимавам с по-интелектуални неща.

— Там долу между двете дюни полицаят видял одеяло — каза Кейт.

Спуснахме се по полегатия склон.

— Тук някъде. Одеяло за легло. Ако човек живее наблизо, би трябвало да има прилична хавлия за плаж. Онова било синтетично, може би от хотел или мотел.

— Някой проверил ли е дали е от местните хотели и мотели?

— Да, хора от КТС. Намерили няколко хотела и мотела, в които имало такива одеяла. Оказало се, че камериерка в единия хотел била съобщила за липсващо одеяло от стая.

— В кой хотел?

— Случаят интересува ли те?

— Не. Всъщност и двамата с Лайъм Грифит ми заявихте, че това не било моя работа.

— Точно така.

— Хубаво. Между другото, защо сме тук?

— Реших, че ще ти се стори интересно. Може да го разгледаш на някоя лекция в „Джон Джей“.

— Винаги мислиш за мен.

Тя не отговори.

Естествено Джон Кори вече беше налапал въдицата и Кейт Мейфилд бавно навиваше кордата. Струва ми се, че тъкмо така се ожених, и двата пъти.

— На одеялото имало хладилна чанта, а вътре — полустопен лед — продължи тя. — Освен това на одеялото имало две чаши, тирбушон и празна бутилка от бяло вино.

— Какво?

— Скъпо френско. В момента се продава за петдесетина долара.

— Някой взел ли е отпечатъци от бутилката? — попитах.

— Да. И от чашите. И от хладилната чанта. Предостатъчно пълни отпечатъци. От двама души. В Бюрото ги обработиха, обаче не откриха чии са.

— Червило?

— Да, по едната чаша.

— Следи от секс по одеялото?

— Няма следи от сперма, не са открити и презервативи.

— Може да са правили орален секс и тя да го е глътнала.

— Благодаря за идеята. Както и да е, в лабораторията откриха люспи мъжки и женски епидермис по одеялото, косми от тела и глави, както и срамни косми, така че по някое време двамата сигурно са били голи. — Тя прибави: — Но космите и епидермисът може да са от друг, тъй като одеялото е от хотел.

— Нишки от друг плат?

— Много. Но пак може да са от десетки различни източници. По одеялото има и бяло вино.

Кимнах. Материалите, откривани по хотелски одеяла, наистина не са особено качествени криминалистични свидетелства.

— Пясък? — попитах.

— Да. Включително все още влажен. Така че може да са ходили при морето.

Пак кимнах.

— Онова ченге видяло ли е коли да се отдалечават от плажа?

— Да, спомена, че се разминал със светъл форд „Иксплорър“ нов модел по Дюн Роуд, идвал от тази посока. Но тъй като случаят бил спешен и не се извършвало престъпление, не забелязал номера, нито кой е бил в колата. И по-късно не я е издирвал.

Кимнах. Подобно на джиповете, фордовете „Иксплорър“ бяха също толкова много, колкото чайките, така че не си струваше времето и усилията да търсиш конкретен автомобил.

— Това е горе-долу всичко — каза Кейт. — Искаш ли да се опиташ да възстановиш събитията от онази вечер?