Нелсън Демил - Полет 800

— Джон Кори — не попита, а каза той.

— Не — възразих, — вие не сте Джон Кори. Аз съм Джон Кори.

— Точно това имах предвид. — И без да ми подаде ръка, се представи: — Аз съм специален агент Лайъм Грифит. Работим на едно и също място.

Изглеждаше ми малко познат, обаче всъщност всички агенти от ФБР ми се струват еднакви, даже жените.

— Какво ви води насам? — попита ме Грифит.

— А вас какво ви води насам, Лайъм?

— Аз пръв попитах.

— Това официален въпрос ли е?

Господин Грифит усети словесното ми капанче.

— Тук съм като частно лице.

— И аз.

Той се озърна наоколо.

— Предполагам, че сте тук с жена си.

— Логично предположение.

Известно време двамата помълчахме и се гледахме. Обичам го това мъжкарско надглеждане и много ме бива. Накрая Грифит не издържа.

— Жена ви, както може би ви е казвала, така и не остана удовлетворена от окончателното заключение на това следствие.

Не отговорих.

— Властите са удовлетворени — продължи той. — Тя — както и вие — сте на държавна работа.

— Благодаря за актуалния съвет.

Той ме погледна.

— Понякога очевидното трябва да се подчертава.

— Да не би да сте учили реторика?

— Добре, чуйте ме — следствието е приключено. Стига ни, че разни частни организации и отделни хора оспорват официалното заключение. Това е тяхно право. Но аз, вие, жена ви — всички ние във федералните органи на закона — не можем да вярваме на хора, които имат други и навярно параноични теории за случилото се тук преди пет години. Разбирате ли?

— Ей, приятел, аз дойдох само да се разсея. Жена ми е тук, за да почете паметта на мъртвите и да утеши роднините им. Ако някой е параноик, това сте вие.

Господин Грифит като че ли се обиди, обаче запази хладнокръвие.

— Сигурно значението на думите ми е прекалено дълбоко, за да го разберете. Не е важно какво се е случило тук. Важно е вашето положение на федерален агент. — И прибави: — Когато ви пенсионират — или уволнят, — можете колкото си искате да се занимавате с тая история. Това ще е ваше право на частно лице и ако откриете нови свидетелства, достатъчни за преразглеждане на делото, Бог да ви благослови. Обаче докато сте на държавна служба, даже в свободното си време няма да провеждате никакви издирвания и разпити, няма да се ровите в никакви материали, даже няма да си мислите за случая. Вече ясно ли ви е?

Все забравям, че почти всички специални агенти са прависти, обаче когато проговорят, си спомням.

— Заинтригувахте ме — отвърнах. — Надявам се, че не сте имали такова намерение.

— Излагам ви закона, господин Кори, та после да не можете да пледирате, че сте действали от незнание.

— Ей, приятел, над двайсет години съм бил ченге и преподавам наказателно право в колежа „Джон Джей“. Познавам закона.

— Хубаво. Ще го отбележа в доклада си.

— И също отбележете, че сте ми се представили като частно лице и после сте ми прочели правата.

Той наистина се усмихна, превключи на режим „доброто ченге“ и ме осведоми:

— Харесвате ми.

— Е, и вие ми харесвате, Лайъм.

— Приемете тоя разговор като приятелски съвет от колега. Няма да има доклад.

— Абе вие даже и до кенефа не ходите, без да напишете десет страници доклад.

Съмнявам се, че продължавах да му харесвам.

— Имате репутация на тежък характер и единак. Знаете го. В момента сте златното момче заради случая с Асад Халил. Обаче това беше преди повече от година и оттогава не сте направили нищо особено. Халил продължава да е на свобода, както, между другото, и хората, които са ви простреляли с три куршума в Морнингсайд Хайтс. Ако имате нужда от цел в живота, господин Кори, потърсете хората, които са се опитали да ви убият. Това ще ви е достатъчно, за да си намерите работа и да не си създавате главоболия.

Никога не е добра идея да шибнеш един на федерален агент, обаче когато ми говорят с такъв снизходителен тон, би трябвало да го направя. Поне веднъж. Само че не там.

— Върви на майната си — предложих на господин Грифит.

— Добре — отвърна той, като че ли идеята му допадаше. — Добре, смятайте се за предупреден.

— Смятай се за изчезнал — отвърнах му. Господин Грифит се обърна и се отдалечи.

Преди да успея да осмисля разговора с него, Кейт се появи до мен и каза:

— Това семейство е изгубило единствената си дъщеря. Пътувала за Париж на летни курсове. — Въздъхна. — Петте години не са променили нищо, а и не би трябвало.

Кимнах.

— Какво ти приказваше Лайъм Грифит? — попита Кейт.