Нелсън Демил - Полет 800

— И ме обичаш.

— Обичам те. Много. — И прибави: — Само че си голяма досада.

— И с теб не е лесно да се живее, скъпа.

Кейт се усмихна.

Госпожа Мейфилд беше четиринайсет години по-млада от мен и малката разлика в поколенията понякога ми се струваше интересна, обаче друг път — не толкова.

Тук трябва да спомена, че Кейт Мейфилд е доста хубава, въпреки че първо ме привлече интелигентността й естествено. После забелязах русата й коса, тъмносините й очи и гладката й кожа. И невероятното й тяло. Тя редовно се поти в местната фитнес зала и ходи на курсове по йога, степ и кикбокс, които понякога упражнява вкъщи, като насочи ритниците си към моите слабини, без контакт, обаче човек никога не знае. Изглежда побъркана на тема физическа форма, докато аз постоянно вися на стрелбището и се упражнявам с деветмилиметровия си глок. Мога да напиша дълъг списък с нещата, по които се различаваме — музика, храна, пиене, отношение към службата, поза върху тоалетната чиния и прочее — обаче, кой знае защо, се обичаме.

Върнах се на предишната тема.

— Колкото повече ми разкажеш за полет осемстотин, толкова повече вътрешен мир ще намериш.

— Казах ти всичко, което знам. Смени темата, ако обичаш.

— Не мога да свидетелствам срещу теб. Нали съм ти съпруг. Такъв е законът.

— Не е вярно. По-късно ще поговорим. Колата може да се подслушва.

— Точно тая кола не се подслушва.

— Може да носиш жица — заяви Кейт. — По-късно ще трябва да те накарам да се съблечеш гол, за да се уверя.

— Добре.

Засмяхме се. Ха-ха. Край на дискусията.

Не проявявах нито личен, нито служебен интерес към случая с полет 800, освен че като всеки нормален човек бях проследил тази ужасна трагедия по новините. Още отначало имаше проблеми и несъответствия и тъкмо затова пет години по-късно темата продължаваше да е гореща.

Всъщност преди два дни Кейт беше превключила няколко информационни канала, за да проследи репортажите за група, наречена ОНРП — Организация за независимо разследване на полет 800, — която тъкмо бе публикувала някои свои нови открития, противоречащи на официалното заключение на властите.

Тази организация се състоеше главно от почтени хора, участвали в следствието от страна на различни граждански институции, както и от приятели и роднини на загиналите пътници и членове на екипажа. И естествено от обичайните маниаци на тема заговори.

ОНРП яко притискаше властите, което адски ми допадаше.

Освен това много ги биваше да установяват контакт с медиите и по случай тая пета годишнина от катастрофата бяха записали разговори с осем очевидци, някои от които гледах по телевизията преди две вечери, докато жена ми сърфираше из каналите. Свидетелите категорично твърдяха, че самолетът на ТУЕ е бил свален с ракета. Властите не коментираха нищо, само напомняха, че случаят е приключен. Механична повреда. Точка.

Продължих на юг към Атлантическия океан. Минаваше седем вечерта, а според Кейт панихидата започваше в седем и половина и свършваше в осем трийсет и една, часът на катастрофата.

— Познаваш ли някои от жертвите? — попитах я.

— Не. — И след малко прибави: — Запознах се с някои от роднините.

— Ясно. — Доколкото мога да кажа след една година семеен живот, Кейт Мейфилд не смесва служебните си задължения и личните си чувства. Затова не бях съвсем наясно защо си е взела половин ден от годишната отпуска, за да присъства на панихида за хора, които не познава.

Кейт схвана насоката на въпросите и мълчанието ми.

— Понякога изпитвам потребност да се почувствам човек. Тази професия… понякога е успокоително да установиш, че нещо, което си смятала за злодеяние, всъщност е просто трагична злополука.

— Ясно.

Тук няма да кажа, че любопитството все повече ме гризеше, обаче след като през по-голямата част от живота си съм си изкарвал прехраната с надушване на разни неща, мислено си отбелязах да се обадя на един човек — Дик Карнс.

С Дик бяхме колеги в отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция дълги години преди да се пенсионира и да се прехвърли в Контратерористичната спецчаст като нещатен агент, какъвто съм аз. Също като Кейт, Дик участва в разследването на полет 800 и разпитва очевидци.

ФБР създаде тая смесена спецчаст през 1980 година в отговор на атентатите на пуерториканската групировка ФАЛН 1 1 Puerzas armadas liberacion nacional puertoriquena — Въоръжени сили за национално освобождение на Пуерто Рико (исп.). — Б.пр. в Ню Йорк. Светът се промени и сега сигурно деветдесет процента от КТС се занимават с тероризма в Близкия изток и Средна Азия. Тъкмо там се развива действието, там сме и ние с Кейт. Ако доживеех дотогава, очакваше ме страхотна втора кариера.