Нелсън Демил - Полет 800

Джил сви рамене.

Бъд Мичъл разбираше, че по свой начин и двамата обичат своите малко досадни съпрузи, обичат децата си и спокойния си живот на хора от средната класа. Обичаха се и един друг или поне така твърдяха, обаче не достатъчно, за да зарежат всичко и да са заедно по седем дни в седмицата. Три-четири пъти месечно като че ли им стигаше.

Пътеката свърши с пясъчна дюна и Бъд спря.

— Карай към плажа — каза Джил.

Бъд отби от пясъчната пътека към океана.

Иксплорърът се спусна по полегатия склон сред храсталаци и изсъхнали водорасли и спря под високата дюна, където колата не се виждаше от пътеката. Часовникът на таблото показваше 19:22.

Слънцето потъваше в гладкия като стъкло океан. Небето беше ясно, само с пръснати тук-там облачета.

— Хубава вечер — каза Бъд.

Джил отвори вратата и слезе. Бъд угаси двигателя и я последва.

Пресякоха широката петдесетина метра бяла пясъчна ивица. Водата искреше от златистите отблясъци на залязващото слънце, ветрецът откъм сушата шумолеше в тревата по дюните.

Бъд се огледа наоколо, за да види дали са сами. Дюн Роуд беше единственият път, по който се стигаше дотук, и на идване се бяха разминали с няколко коли, напускащи плажовете по посока към Вашингтон, но никой не бе пътувал насам.

Стотина метра на запад тесният остров свършваше при протока Моричес и на отсрещния бряг се виждаше окръжният парк „Смит Пойнт“ на Файър Айлънд.

Беше сряда и неделните летовници от Хамптън си бяха в града. Всички останали явно се наслаждаваха на коктейлите си. Пък и автомобилите трябваше да спират на около осемстотин метра оттам, където бяха.

— Е, плажът май е на наше разположение — отбеляза Бъд.

— Нали това ти казвах.

Джил заобиколи форда и отвори задния капак. Бъд отиде при нея и двамата заедно извадиха някои неща, сред които одеяло, хладилна чанта, видеокамера и тринога.

Намериха дискретно място между две обрасли с трева дюни и Джил постла одеялото, докато Бъд постави триногата и нагласи видеокамерата. Той свали капачката на обектива, погледна през окуляра и насочи камерата към Джил, която сядаше боса по турски. Последните отблясъци на червеното слънце осветяваха сцената и след като фокусира камерата, Бъд натисна бутона за запис.

После седна при Джил, която отпушваше бутилка вино, извади две чаши от хладилната чанта и тя ги наля.

Чукнаха се.

— За летните вечери, за нас двамата — каза Бъд.

Отпиха и се целунаха.

Видеокамерата записваше и тях, и гласовете им, и те малко се срамуваха. Джил разчупи леда с думите:

— Е, често ли идваш тук?

Бъд се усмихна.

— За пръв път ми е. Ами ти?

Този път се усмихнаха и двамата. Скоро мълчанието стана почти неловко. На Бъд не му харесваше насочената към тях камера, но виждаше и хубавата страна в това, защото по-късно щяха да се върнат в хотела в Уестхамптън и да гледат записа, докато правят секс. Може пък идеята да не беше чак толкова лоша.

Изпиха по още една чаша вино. Светлината вече намаляваше и Джил реши, че е време. Остави чашата си в хладилната чанта, изправи се и си съблече плетената блузка.

Бъд също стана и си свали ризата.

Джил смъкна светлокафявите си шорти и ги изрита настрани. Постоя няколко секунди по сутиен и гащички, докато Бъд се събличаше, после си разкопча сутиена и изхлузи бикините си. Погледна камерата, разпери ръце във въздуха, завъртя се няколко пъти, засмя се и се поклони.

Прегърнаха се и се целунаха, замилваха голите си тела.

Джил обърна Бъд под прав ъгъл към обектива, отново погледна камерата и обяви:

— Свирка. Първи дубъл. — После коленичи и започна да му духа. Той се скова, ала скоро коленете му омекнаха. Не знаеше какво да прави с ръцете си, затова ги постави върху главата й и прокара пръсти през правата й кестенява коса.

Насили се да се усмихне — знаеше, че камерата записва изражението му, и искаше да изглежда доволен, когато по-късно се гледат. Всъщност обаче се чувстваше нещо средно между глупаво и неловко.

Бъд можеше да е малко циничен в смесена компания, докато Джил обикновено говореше скромно и сдържано, само сегиз-тогиз се усмихваше и пускаше по някоя духовитост. В леглото обаче той все още се изненадваше от сексуалната й разкрепостеност.

Джил усети, че той ще се изпразни, и спря.

— Край. Втора сцена. Вино, моля.

Бъд извади бутилката.

Тя легна по гръб и вирна крака във въздуха.

— Купон с опитване на съпругите. — После разтвори крака. — Лей. Бъд коленичи между краката й и изля малко вино, после без повече сценични напътствия почна да я лиже.