Нелсън Демил: Полет 800

Ето как работи тая смесена спецчаст. ФБР използва човешките ресурси на НЙПУ и привлича пенсионирани или действащи ченгета за голяма част от подготовката, наблюдението и рутинните задачи, докато техните високоплатени и високообразовани агенти са свободни да вършат по-тънките неща.

Комбинацията от тия две съвсем различни култури отначало не действаше, обаче с годините се установиха нещо като работни взаимоотношения. Искам да кажа, вижте ни нас с Кейт, ние се влюбихме и оженихме. Направо сме рекламната двойка на КТС.

Въпросът е, че когато феберейците оставят ченгетата да вършат черната работа, ченгетата получават достъп до купища информация, по-рано известна само на ФБР. Та затова и Дик Карнс, моят брат в синя униформа, с удоволствие щеше да сподели с мен повече сведения, отколкото феберейската ми жена.

А защо ми е тая информация, ще попита някой. Естествено не си мислех, че ще разгадая тайната на полет 800. Петстотин души бяха участвали в следствието години наред, случаят беше отпреди пет години, бяха го приключили и официалното заключение наистина изглеждаше най-логично: оголена или скъсана електрическа жица в горивния индикатор, намиращ се в главния резервоар, дала искра и възпламенила изпаренията, резервоарът експлодирал и унищожил самолета. Всички криминалистични свидетелства навеждаха на това заключение.

Почти всички.

Обаче после идваше оная стрелнала се нагоре светлина, която бяха видели адски много хора.

Минахме по късия мост, свързващ Лонг Айлънд с Файър Айлънд, дълъг остров, който привличаше интересни летни туристи.

Пътят навлизаше в окръжния парк „Смит Пойнт“, район с нискорасли борове и дъбове, обрасли с треволяк пясъчни дюни и може би малко диви зверове, което не ми допада. Аз съм си градско момче.

Стигнахме до мястото, където мостът пресичаше крайбрежен път, успореден на океана. На пясъка имаше голяма палатка, чиито странични стени бяха отворени за морския бриз. В и около палатката се бяха събрали неколкостотин души.

Завих към малкия паркинг, задръстен докрай със служебни наглед коли, продължих по тесен пясъчен път и паркирах, като смачках някакво смехотворно нискорасло борче.

— Прегази дървото — посочи Кейт.

— Какво дърво? — Поставих пропуска с надпис „По служба — полиция“ на предното стъкло, слязох и двамата тръгнахме обратно към паркинга. Колите или бяха с шофьори, или имаха различни пропуски на предните стъкла.

Продължихме към палатката, която се очертаваше на фона на океана.

С Кейт носехме тъмнозелени дрехи и според нея аз носех хубави обувки.

— Може да се натъкнем на други агенти, които са участвали в следствието — осведоми ме тя, докато се приближавахме към палатката.

Престъпниците може и да се връщат на местопрестъплението, обаче знам със сигурност, че ченгетата често ходят на места, свързани с неуспешните си разследвания. Понякога маниакално. Но това не беше престъпление, както трябваше да си напомня, а трагична злополука.

Слънцето се спускаше ниско на югозападния хоризонт, небето бе ясно, от океана повяваше прохладен ветрец. Понякога природата си я бива.

Стигнахме до палатката, където се бяха събрали тристатина души. В професионалния си живот съм бил на прекалено много панихиди и погребения и не проявявам желание да ходя, когато не е задължително. Обаче сега бях там.

— Повечето роднини носят снимки на загиналите си близки — продължи да ме информира Кейт. — Но и иначе пак се познават. — Тя ме хвана за ръка. — И не са дошли тук, за да сложат край. Няма край. Тук са, за да се подкрепят и утешават взаимно. Да споделят болката си.

Някой ни подаде програма. Нямаше столове, затова застанахме до палатката откъм страната, отворена към океана.

Точно срещу това място, на тринайсетина километра в океана се беше взривил гигантски самолет. Вълните седмици наред бяха изхвърляли на тоя плаж останки и лични вещи. Някои хора казваха, че изхвърляли и части от човешки тела, обаче по новините никога не го съобщаваха.

Навремето си бях помислил, че това е първият американски самолет, унищожен от вражески действия в Съединените щати. И също, че е втората ръководена от чуждестранни терористи атака на американска земя — първата беше атентатът срещу северния небостъргач на Световния търговски център през февруари 1993-та.

И после, с дните, седмиците и месеците, започна да става все по-вероятно друго обяснение за катастрофата: механична повреда.