Кони Мейсън - Жената на разбойника

— Правилно ли чух?

Тази покана зашемети Коул. Знаеше, че Дона никак не се доверява на мъжете.

Тя се размърда неспокойно. За пръв път й се случваше да помоли мъж за каквото и да било. Дори когато Коб я биеше, никога не го бе молила да спре.

— Не искам да съм сама тази нощ. Ами ако Дюк успее да се освободи? Или Сам и Спайдър дойдат и ти не ги чуеш?

Знаеше, че постъпва глупаво, но не би могла да се справи сама в такъв случай.

Нещо трепна в Коул. Не посмя да изследва чувствата си, страхуваше се да не открие нещо, за което не е подготвен.

— Вярваш ли ми, че да ме каниш да спя в колибата?

Тя вирна брадичка.

— Досега не си ми направил нищо лошо. Предполагам, че ти вярвам толкова, колкото и на всеки друг мъж.

Коул се усмихна едва-едва.

— Не е кой знае какво.

— Е, може би ти вярвам малко повече, отколкото на другите, но това не означава, че ще допусна волности.

— Искал ли съм ти нещо такова?

— Целуна ме.

— Ти искаше да те целуна. Аз съм прехвърлил трийсетте. Мисля, че знам кога една жена иска да бъде целуната. — И той въздъхна. — Върви да спиш, Дона. Ще нагледам Райли и ще си донеса постелките. Така ще имаш достатъчно време да се приготвиш за сън.

Когато Коул се върна след петнадесетина минути, Дона се бе преоблякла в изпокъсана памучна нощница, в която можеха да се поберат три жени като нея, и се бе пъхнала в леглото, завита чак до брадичката. Той си постла пред вратата, загаси лампата и легна.

Тя се въртя повече от час, слушайки равното дишане на Коул, разбра кога е заспал. Едва тогава се успокои и задряма. Сънят дойде по-късно. Бе ярък и жив. Тя чувстваше ужаса, преживяваше отново болката, изстрадваше неизказаното унижение в ръцете на ненавистния си съпруг, ударите от неговите юмруци и кожения му колан се сипеха по беззащитното й лице и тяло.

Не пророни и една умолителна дума; отдавна бе разбрала, че Били само се наслаждава още повече, когато тя започне да го умолява. Потисна вика, но не можеше да задържи стоновете, които напираха да се изтръгнат от гърлото й. Мяташе се на сламеника, искаше да сграбчи някой пистолет и да го изпразни в кокалестото тяло на Били.

Коул се стресна и се събуди, бе свикнал да реагира мигновено и на най-малкия шум. Посегна към оръжието си.

Бе оцелял в толкова много опасни ситуации и знаеше, че то трябва винаги да му е под ръка. Не констатира нищо нередно, но знаеше, че трябва да провери. Тогава дочу жални стонове откъм леглото и веднага разбра какво го е събудило. Дона се мяташе и скимтеше като ранено животно.

— Дона!

Никакъв отговор.

— Дона! Будна ли си?

Тишина.

Коул стана и с три крачки стигна до леглото. Когато свикна с тъмнината, видя, че Дона сънува кошмар. Не искаше да я стряска, затова леко я побутна по рамото. Тя се дръпна и отново се замята.

— Не! Недей! Никога вече! Не си ли ме наранил достатъчно?

— Дона, събуди се. — Коул не искаше да я буди със сила, но се налагаше. Можеше да се нарани, ако продължи да се мята така. Притисна я към леглото с цялото си тяло. — Аз съм, Коул. Никой няма нищо да ти направи.

Дона отвори очи, почувства твърдото мъжко тяло да я притиска към сламеника и изпищя:

— Проклет да си, Били! Не съм виновна аз. Върви си при твоите курви. Те да те задоволяват. Боли… Боли…

— Дона, аз съм, Коул. Сънуваш кошмари.

Изведнъж Дона омекна под него.

— Коул? Какво правиш? — Опита се да се изплъзне изпод него. — Махни се от мене!

— Опитвам се да те предпазя да не се нараниш. Сънуваше кошмар. Добре ли си сега?

— Да… моля те, пусни ме… О, Господи, как боли…

Коул се отмести от нея, драсна клечка кибрит, запали лампата и седна до нея на леглото.

— Гърбът ли те боли?

Дона го изгледа смаяно.

— Ти откъде разбра?

— Като те виждам как се движиш, ясно е, че те боли. Легни по корем. Аз ще донеса мехлема.

— Не, моля те, просто ме остави.

— Не мога.

— Не бива.

По обветреното лице, но Коул пробягна гневна тръпка.

— Как можеш да мислиш какво бива и не бива след всичко, което си изтърпяла? Биваше ли Коб и приятелчетата му да те изнасилват? Биваше ли Коб да те бие?

— Но Били не…

— Просто се обърни, Дона, и не се опитвай да отричаш очевидното. Да не мислиш, че нямам очи?

Дона не се учуди на предположението на Коул, че Били се е възползвал сексуално от нея. Тя беше негова съпруга. Били имаше право да се възползва от нея. Но тя единствена знаеше истината. Мъжът й не можеше да бъде мъж с нея. Обвиняваше я заради това, че не може да му достави удоволствие, винеше я, че е грозна и студена, но тя бе научила истината един ден, когато той се напи и й разказа за раняването си. Плащаше на проститутки да го задоволяват по други начини, такива, че й прилоша, когато чу за тях. Никакъв бой обаче не можеше да я накара да повтори тези извратени действия.