Кони Мейсън - Жената на разбойника

Коул изведнъж се откъсна от нея и я загледа, едновременно объркан и ядосан, че е изгубил контрол над себе си. Не беше искал да се възползва от уязвимостта на Дона, но не можа да се въздържи.

— Съжалявам. Не исках да правя това.

Нямаше представа какво го е подтикнало да целуне Дона. Начинът, по който го бе погледнала със замъглени очи, с трепереща уста… Господи, как не искаше да се откъсва от нея.

Дона преглътна конвулсивно, целувката му я бе отнесла някъде надалече. Ако я беше целунал някой друг мъж, а не Коул, щеше да реагира доста по-различно. Бе понасяла гнусните целувки на Били и бруталното му отношение, като мислеше за най-различни други неща. После в живота й влезе Коул Уебстър. С една целувка я накара да мечтае за невъзможни неща, за нежност и… любов.

Погледна го през дългите си, гъсти мигли. Красивото му лице бе напрегнато, виждаше една вена да пулсира в основата на шията му.

Преглътна конвулсивно и се насили да отпъди фантазиите, за да се изправи лице в лице с действителността.

Дона отстъпи крачка назад, със замислен поглед, докосвайки устните си с пръсти.

— Защо го направи?

— Защо те целунах ли? — Коул вдигна рамене. — Защото ти искаше да го направя, предполагам. Защо иначе мъж ще целуне някоя жена?

— За да я нарани! — изстреля Дона. — И да я унижи! — добави, спомняйки си бруталните целувки на Били.

Загорялото лице на Коул побледня.

— Да не би Коб и приятелите му да са те целували, защото са искали да те наранят? — И изруга гневно. Колкото повече научаваше за Били Коб, толкова повече му се искаше да бе умрял бавно и мъчително. — Мога да те уверя, че не съм имал намерение да ти сторя зло или да те унижавам. Целунах те просто защото исках да го направя.

— Защо?

Той докосна бузата й и леко погали ожулените места. Кожата й бе топла и нежна. Трудно му беше да повярва, че една толкова млада жена е могла да живее пет години унижавана и насилвана от Коб и неговите сподвижници и въпреки това да изглежда така невинна и уязвима.

— Защо поисках ли? — Замълча и мълча толкова дълго, че тя помисли, че няма да дочака отговора му. После отвори уста. — Предполагам, защото ми напомняш на една много скъпа за мене жена.

Дона затихна. И изведнъж си спомни името, което Коул бе изрекъл в момента на първата им среща.

— Утринна мъгла.

Коул застина на място.

— Откъде знаеш?

— Нарече ме с нейното име, когато нахлу в колибата. Коя е тя?

Коул я погледна с неразгадаемо изражение.

— Утринна мъгла беше моя жена. Мъртва е.

— Съжалявам. — Не знаеше какво друго да каже. Явно Коул много е обичал жена си. Учуди я обаче индианското име. — Тя индианка ли беше?

— Баща й беше сиукс, а майка й бяла.

Дона прехапа устни. Искаше да узнае нещо повече.

— А тя…

— Достатъчно говорихме за моя живот, бих искал да разбера нещо повече за твоя. Баща ти наблизо ли живее? Можеш ли да се върнеш при него сега, след като Коб умря?

Дона изсумтя презрително.

— Не бих се върнала, дори да беше жив. Пак щеше да ме продаде на някого като Били Коб или дори още по-лошо.

Обърна се и заизважда провизиите, които Коул бе внесъл преди малко.

— На колко години беше, когато Коб се ожени за тебе?

— Петнайсет.

— По дяволите! Тоя мръсник е бил достатъчно стар, за да ти бъде баща. Какъв е тоя родител, който ще продаде детето си на човек като Коб?

Дона сви рамене, все едно не придаваше никакво значение на факта, че баща й се е грижел толкова малко за нея.

— След като мама умря, аз започнах да му преча. Доведе друга жена у дома. Тя не ме харесваше. Бях метиска. Татко не се беше оженил за мама. Само живееше с нея. Когато Били предложи да ме купи, татко се съгласи, но първо настоя той да се ожени за мене. Смяташе, че така всичко ще е наред.

— Каза, че майка ти била сиукска.

— Да. Когато била малко момиче, я пленили воини от племето на гарваните и я продали на баща ми. Татко беше трапер. Имал нужда от жена да се грижи за него. Не беше толкова зле, докато мама беше жива. Тя ме прати в държавно училище за индианци в близкия резерват. Опитваше се да ме пази от татковия гняв. Той не обичаше много децата.

— Голямо копеле е бил — промърмори Коул.

— След като мама умря, аз се грижех за къщата и за татко, докато не доведе друга жена. После направи сделка с Били. Останалото го знаеш.

— Не всичко — каза меко Коул. — Коб защо те биеше? Често ли го правеше?

Дона почервеня и отмести очи. Не можеше да говори за това, което бе правил Били с нея. Беше твърде срамно.