Кони Мейсън - Жената на разбойника

— Това ли успя да намериш?

Тя вдигна предизвикателно брадичка.

— По-добре, отколкото да се разхождам гола.

Коул присви очи.

— Според тебе — може би.

Дона изпухтя в безсилен гняв.

— Ако беше джентълмен, щеше да ми намериш колан да си закрепя панталоните.

— Извинявай, забравих, че наистина съм джентълмен — каза той с лек смях.

Огледа се наоколо и видя едно въже да виси на някаква кука. Взе го и го подаде с лек поклон на Дона.

Тя го пъхна в гайките на панталона и върза краищата на здрав възел.

— Благодаря.

— Сега, като се облече прилично, разкажи ми за Дюк Райли. Откога е в бандата на Коб? Вие двамата… не, няма значение, не е моя работа. Само ми кажи какво знаеш за него.

Дона сви рамене и започна да разчиства масата.

— Дюк е от бандата на Били. Друго не знам за него. Май е от Оклахома.

— Сериозно ли е търсил из сеното?

— Каза, че е размятал всичко.

— Ще е по-лесно и за двама ни, ако просто ми кажеш къде са парите. Рано или късно ще ги намеря, знаеш това.

Дона не пророни и дума.

— Много добре, както искаш. — И той се запъти към вратата.

— Къде отиваш?

Не че искаше да остане, каза си Дона. Просто се чувстваше в безопасност с него.

— Да внеса храната. Доведох коня на Коб. Ако не го искаш, можеш да го продадеш. Хубаво животно е, ще ти дадат добра цена.

Коул още разтоварваше провизиите, когато Дона излезе от колибата с кана в ръка и се запъти към реката.

— Къде, по дяволите, мислиш, че отиваш?

Тя дори не го погледна.

— Трябва ми вода.

Той я хвана за ръката.

— Не искам да ходиш сама наоколо. Ами ако дойде Сам Пикънс или Спайдър Луис и си поискат дела от плячката? И те хванат сама? По-мили ли ще са с тебе от Райли? Такива мъже ли искаш да те защитават?

— Не ми трябва никой да ме защитава. Мога сама да се грижа за себе си. Доказах го с Дюк, нали?

Коул се вгледа в нея, в насиненото й лице, толкова гордо и предизвикателно, в упорито изправените й тесни рамене, толкова крехки, за да носят товара, който бе носила години наред с Били Коб, и почувства как нещо в него се размърдва. Безспорно тя много беше изстрадала. Но въпреки това, което си бе мислил досега за нея, Коб явно не беше успял да пречупи духа й. Да го превие, може би, но не и да го пречупи. Малката метиска беше по-жилава, отколкото би могъл да предположи. Самата мисъл за петте години страдания, преживени от нея, го накара да настръхне.

— Много добре, ако не се върнеш след десет минути, идвам да те търся.

Дона се запъти бавно към реката, решена да покаже на Коул Уебстър, че сама решава какво да прави. Въпреки това се върна в колибата, преди да изтече времето, определено от него. Влезе вътре и завари Коул да кърти дъските на покрива.

— Какво правиш? Рушиш ми къщата.

— Няма да е необходимо, ако ми кажеш къде Коб е скрил парите — отвърна той, запъхтян, дърпайки една особено упорита дъска.

— Не е в колибата.

— Откъде знаеш?

— Защото Били винаги правеше така, че аз да не видя къде си крие плячката. Винаги ме караше да стоя извън колибата. Абсолютно съм сигурна, че няма да намериш парите тук.

Коул я изгледа и разбра, че говори истината, поне в този случай.

— По дяволите! Питах Райли и той се закле, че не ги е намерил в плевнята. Да не би Коб да ги е заровил отвън? Трябва да знаеш нещо.

Дона стисна устни.

— Нищо не мога да ти кажа.

Коул хвърли настрана дъската със замъглени очи, хвана Дона и я притисна плътно до себе си.

— Защо не ми вярваш? Знаеш, че няма да ти направя нищо.

Дона затихна, взряна в искрящите му изумрудени очи. Почувства ласката на дъха му на бузата си и странното желание да докосне устните му със своите. Просто да го докосне. Усещаше тръпки в пръстите. Дланите я бодяха.

Той навярно бе почувствал същото, защото ръцете му я стиснаха по-здраво и я притиснаха още по-плътно до него. Погледът му се впи жадно в изранените й устни. Бяха плътни, червени и леко открехнати, сякаш очакваха следващото му действие. Привлечен от подвеждащата невинност на сините й очи, Коул усети дълбокото й желание, почувства я как се стреми безмълвно към него и реагира инстинктивно. Докосна нежните ъгълчета на устата й, накара устните да се отворят. Леко плъзна език в устата й и вкуси кадифената й мекота. После нежно засмука пълната й долна устна.

Коул потрепери. Не можеше да си спомни откога не е прегръщал жена и тялото му реагира веднага. Топлината на гърдите, корема и бедрата й го изгаряше и той изстена.

Дона затвори очи, развълнувана от допира му. Никой никога не я бе докосвал с такава нежност и топлота. Целувката му я зашемети и тя за миг се отдаде на тази нежна лудост. Неприлична възбуда сгорещи тялото й, прогонвайки мигновено всякакъв разум.