Кони Мейсън - Жената на разбойника

Дона се нахвърли на яденето. Когато свърши, въздъхна и го загледа дълго, изпитателно.

— Сигурен ли си, че искаш да се ожениш за мене? Не е заради детето, нали? Защото ако е така, не бих могла…

Коул затвори устата й с целувка.

— Тихо, любов моя. Тук съм, защото ти си в мислите ми ден и нощ. Защото целият ми живот се върти около тебе. Знам, че съм ти причинявал мъка, но имам намерение да изкупя това. Господи, Дона, сигурно съм бил луд да се съмнявам в чувствата си към тебе. Щях да те искам дори и ако не носеше дете от мене.

И той отново я целуна силно.

Дона цялата се разтопи. Когато той престана да я целува, тя притегли главата му и се повдигна, подканвайки го да продължи. Седяха на пода върху смачканото одеяло, с което се бяха завивали, докато спяха, и докато устата на Коул я похищаваше, тя го притегляше полека към себе си, докато и двамата се отпуснаха на пода и Коул се надвеси над нея, впил уста в нейната, докато ръцете й обгръщаха плътно шията му. Тя искаше да поеме вкуса му в себе си завинаги.

Коул усети, че самообладанието го напуска. Искаше да се люби с Дона, да се загуби в нежното й тяло, но го беше страх да не направи нещо на нея или на детето. Лицето й издаваше изтощение. Борбата с бурята бе изцедила силите й. Животът, който растеше в нея, беше твърде крехък и скъпоценен, за да бъде изложен на опасност. Дона издаде лек стон, когато той се дръпна, и се опита да го привлече отново към себе си.

— Не, скъпа, мога да чакам. Не искам страстта ми да навреди на детето ни.

— Коул…

— Да.

— Толкова много те обичам. Сигурен ли си, че нямаш нищо против да си женен за метиска?

— Как можеш да задаваш такъв въпрос? Ти си имала суров живот, любов моя, и си надмогнала всичко. Красотата ти не е повърхностна, тя идва от дълбините на сърцето ти. Когато те погледна, аз не виждам метиска, виждам една гореща, страстна жена, която ми дава толкова любов, че се чувствам недостоен.

— Сигурен ли си, че духът на Утринна мъгла няма да се всели в брака ни?

Трябваше да знае отговора, преди да предаде съдбата си в ръцете на Коул.

— Утринна мъгла е мъртва, любов моя. Тя умря много отдавна. Тъгувах силно за нея. Много я обичах, но вече не искам да градя живота си върху спомени. Сега имам теб. Двамата с Утринна мъгла бяхме много млади, когато се срещнахме и се влюбихме. Държах се за спомена за нея само защото не бях срещнал друга жена, която да я замени в сърцето ми. Но накрая намерих тази жена, любов моя. Обичам те, Дона, само тебе.

И той потвърди обета си с целувка.

— Сутринта най-напред ще се върнем в Орегон Сити. Ашли и Танър сигурно ужасно се безпокоят за нас. Те дори не знаеха, че съм се върнал. Когато влязох в града, се отбих най-напред в „Поилнята“. Сигурно Съдбата ме е довела при тебе точно когато имаше нужда от мене.

Дона му се усмихна палаво.

— Преди да се оженим, трябва да ми обещаеш едно нещо.

— Каквото и да е, любов моя. Всичко, което ми е по силите.

— Обещай, че понякога ще пускаш при мене Вървящия в сянката. Той е такъв прекрасен дивак.

Коул я загледа стреснато. После, след един дълъг миг, отметна глава и се разсмя.

© 1997 Кони Мейсън

© 2001 Славянка Мундрова-Неделчева, превод от английски

Connie Mason

Shadow Walker, 1997

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: maskara, 2009

Издание:

Кони Мейсън. Жената на разбойника

ИК „Ирис“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14742]

Последна редакция: 2009-12-09 12:00:00