Кони Мейсън - Жената на разбойника

— Коул!

Тя изтича и коленичи до него. Беше в безсъзнание. Колкото и да беше уплашена, Дона все пак осъзна, че трябва незабавно да го спаси от дъжда и студа.

Клонът бе голям, но тя успя да го отмести от тялото на Коул. Беше ударен в главата — една цицина го доказваше. Дона изстена, дърпайки клона, и се опита да го свести. Той не реагираше. Лежеше неподвижен като камък. И беше също толкова тежък. Понеже не можа да го вдигне, Дона направи друго. Хвана го под мишниците и го затътри към колибата, благодарна, че няма стълби, които да затруднят задачата й.

Дона го влачеше, пъшкайки от умора, но Коул все така не помръдваше и не отваряше очи. Само силно трепереше. Тя също. Погледна с копнеж към огнището, пожела си да имаше как да запали огън, преди и двамата да измръзнат до смърт или да умрат от пневмония. Бе облечена в единствения си кат сухи дрехи, а сега и те бяха така мокри, както онези, които бе съблякла преди малко.

Умът й заработи трескаво. Би се опитала дори да добие огън, като трие две дървета едно в друго, но се сети за нещо, което щеше да направи този опит безполезен. Коул винаги носеше кибрит в една тенекиена кутийка в дисагите си. Виждайки побелялото му лице, тя разбра, че е абсолютно наложително да излезе навън в бурята, за да ги вземе. Спря за миг на прага, после смело се хвърли под ледените струи на пороя. Конете изцвилиха приветствено, когато Дона се приближи до тях, но тя бе твърде погълната от задачата си, за да им отговори поне с едно потупване по шията.

Затърси в дисагите, изтривайки очи от стичащата се по тях вода, и възкликна от радост, когато ръката й напипа кутийката с кибрита. Притисна я до гърдите си като съкровище, изтича обратно в колибата и затвори с ритник вратата. Коул лежеше там, където го бе оставила, блед и неподвижен.

Ръцете й трепереха толкова силно, че изхаби три скъпоценни клечки, преди подпалките да се разгорят. След броени минути пламъчето лизна дървата, обещавайки да ги превърне в пламтяща жар. Когато се увери, че огънят няма да угасне, Дона се върна при Коул. Плашеше я, както лежеше така неподвижен. С края на мократа си фуста изми кръвта от главата му и прегледа раната. Не й се стори сериозна. Кожата бе разкъсана, но личеше, че скоро ще заздравее. Много повече я тревожеше ударът, който бе получил по главата.

Малката стая се затопляше бързо. Дона простря всичките си мокри дрехи, освен тези на гърба си, по двата разклатени стола и по пода, а после се зае да съблича Коул. Той лежеше неподвижно, докато тя сваляше пистолетите и дърпаше мокрите кожени панталони от краката му. Когато остана гол, тя го уви в одеялото. След като го настани възможно най-удобно, се погрижи и за себе си. Съблече се по риза и легна до Коул, за да се топли от него и от одеялото. Опита се да не заспива, но целият й ден бе прекалено изтощителен и скоро се унесе.

Коул целият гореше. Огнени езици обгръщаха тялото му. Изстена и се опита да се измъкне от задушаващата горещина, но нещо още по-горещо от собственото му пламнало тяло се притискаше до него. Главата ужасно го болеше и той полека я раздвижи. Когато се почувства достатъчно силен, отвори очи. Първото, което видя, бяха стени, направени от дървени трупи. С мъка обърна глава към източника на топлината, която измъчваше плътта му.

Дори с прилепнала към главата коса и лице, цялото в кал, Дона беше най-красивото, което някога бяха виждали очите му. Порови се в мозъка си, все още замъглен и дезориентиран, но не можа да намери отговор на възникващите въпроси. Къде се намира? Как е стигнал дотук и защо главата така адски го боли? Защо лежи гол и Дона е в прегръдките му?

Изведнъж Коул осъзна, че източникът на изгарящата топлина е Дона. Нейната гореща плът бе прогонила влагата и студа от костите му точно така, както и огънят, който пращеше в огнището. Забеляза дрехите си прострени пред огнището и разбра, че трябва да благодари за това на Дона. По някаква игра на съдбата спасителят и спасяваният си бяха разменили местата. Какво се бе случило, по дяволите?

Дона усети раздвижване и се размърда. Беше й толкова топло и удобно, че никак не й се искаше да се разсънва, но накрая отвори очи.

— Коул, слава богу, буден си. Как се чувстваш?

— Все едно ме е треснал гръм.

Нямаше представа колко близо е до истината.

— Тресна те, само че не гръм. Светкавица пречупи един клон и той ти падна право на главата.

Коул докосна буцата на главата си и изведнъж си спомни всичко.

— Как съм се озовал в колибата? Никак не съм лек.