Кони Мейсън - Жената на разбойника

— Отивам да я настигна — каза той на Санди.

— И аз идвам.

— Отивам сам. Ти се върни у дома и кажи на Ашли и Танър какво става. Дона няма голяма преднина. Ще ми бъде лесно да я настигна.

— Сигурен ли си? Дни наред си пътувал дотук. Изглеждаш преуморен. Нека аз тръгна на твое място.

Коул му хвърли изпепеляващ поглед.

— Не. Дона е моя отговорност. Аз ще я намеря. Кажи на Ашли, че може да подготвя сватба за след седмица. Кажи и на Танър, че приемам предложението за парцела. Искам веднага да почна да строя. Дона никога не е имала истински дом. Искам да й дам всичко, което заслужава.

— Върни я тук, Коул. А сега изчезвай. Ще говоря със семейството ти.

Небесата се отвориха, пръскайки Дона със ситни дъждовни капчици. Тя бършеше водата от клепачите си и се взираше в смрачаващото се буреносно небе. Изведнъж една светкавица като копие проряза небосклона. Разнесе се силен гръм, който разтърси земята под нея. Стори й се, че сякаш господ стоварва гнева си върху земята и всички свои създания.

Тесният път, по който бе тръгнала, се виеше сред величествени борове, смърчове и канадски ели. Не се мяркаха никакви други пътници, вероятно причината беше в лошото време, калните пътища и придошлите реки и потоци. Конят на Дона газеше гъстата кал, а от небето върху нея не преставаше да се изсипва смесица от дъждовни капки и ледени иглички. Светкавица проряза сивото небе, разтърсено миг след това от гърма. Със свито сърце тя осъзна, че безразсъдното й бягство може да й струва живота.

Господ ме наказва, помисли тя, увивайки треперещите си рамене по-плътно в наметалото. Беше й студено, ужасно студено. Бе допуснала такава грешка. Защо трябваше да бъде толкова упорита? Защо не можа просто да се зарадва, че Коул се е върнал, и да приеме любовта, която й предлага? Време беше отново да се научи да вярва. Думите на Коул, че я обича, й бяха прозвучали искрено, само че някакво детинско упорство й попречи да повярва. Никога не й се бе клел, че ще се върне, за да я обича, така че защо трябваше да му вярва? Целият му живот се въртеше около една жена, която се бе обрекъл да обича вечно.

Дона започна да трепери силно и се сви още повече в наметалото си. Никога не се бе чувствала по-нещастна. Направо бе попаднала от трън на глог. Бе постъпила извънредно глупаво за жена, която обича Коул толкова силно, колкото тя го обичаше.

Уоли изведнъж подскочи и едва не я хвърли. Дона се хвана за врата му и затърси с очи причината за паниката му. Това, което видя, смрази кръвта й. Мостът над тихия красив поток бе изчезнал и водата препускаше с бясна скорост по каменистото русло. Сякаш съдбата осуетява лекомисленото ми бягство, помисли Дона, обръщайки Уоли. Сега не й оставаше нищо друго, освен да се върне в Орегон Сити и да се изправи срещу гнева на Коул.

Той имаше защо да бъде бесен, мярна се в ума й. Та тя бе изложила на смъртна опасност два живот, своя и на нероденото им дете. Запита се дали Коул ще се зарадва от новината, че ще става баща. Бе споменавал, че иска да изгради семейство с нея, но тя толкова се страхуваше да не бъде отново отхвърлена, че не можа да му повярва.

Студеният, безмилостен дъжд я шибаше непрестанно. Изведнъж една светкавица падна толкова близо до нея, че косата й настръхна и тя усети студена тръпка да се спуска по гърба й. Дошлата миг след това гръмотевица подплаши Уоли. Конят се метна настрана и побягна през гората въпреки отчаяните опити на Дона да го усмири. Едва след няколко ужасни минути тя отново го овладя и го насочи назад към пътеката или поне натам, където смяташе, че е правилният път.

Грубата колиба, която изникна пред очите й иззад гъстата завеса от мъгла и дъжд, й се видя райска гледка. Най-напред Дона я сметна за мираж. Премига един-два пъти. И когато видението не изчезна, тя отправи бърза благодарствена молитва и насочи Уоли към подслона. Стигна там, бързо слезе от седлото, взе калъфката с вещите си и бутна незаключената врата. Стаята беше тъмна и студена, но поне щеше да е под покрив. Дона пусна калъфката на пода и излезе навън да нагледа Уоли. Той, за съжаление, трябваше да остане под дъжда, но най-малкото, което можа да направи за горкото животно, беше да му свали седлото.

Плановете й обаче бяха осуетени, когато друга ярка светкавица, последвана от оглушителна гръмотевица, подплашиха коня и той хукна презглава в гората. Дона не би могла да го спре, дори да се беше опитала. Върна се в колибата трепереща от студ. Явно тук отдавна не живееше никой, защото всичко беше ужасно занемарено.