— Кажи ми какво трябва да направя.
Само няколко минути трябваха на Мустафа, за да й обясни плана си. После двамата с Бейба я оставиха да мисли над съдбата си. Тя седеше в градината, където я бяха оставили, взряна в ръцете си, питайки се дали Тарик ще я последва в Истанбул, след като го отвържат. Вероятно няма, реши тя. Щом майка му се върне при него, той ще забрави за Уилоу и за това, което е направила за него.
Свободата можеше да не означава нещо особено в страната на Тарик, но за нея беше всичко. Английското общество налагаше много ограничения на младите жени, но поне не бяха затворени зад стени и използвани като сексуални робини.
Потънала в размисли, Уилоу остана толкова време в градината, че не забеляза как сенките са се удължили и слънцето се е скрило под хоризонта. Не разбра и че не е сама, докато едни силни ръце не я прегърнаха изотзад.
Тя се усмихна и се облегна на гърдите на Тарик, дишайки дълбоко. Той ухаеше на екзотични подправки и на неповторимия си аромат.
— Вечерята ще ни бъде поднесена скоро — прошепна той срещу ухото й. Протегна ръка. — Ела. Имаме достатъчно време да се насладим на една баня. Бейба е приготвила специален парфюм, който да сложим във водата. Мисля, че ще ти хареса.
Значи това е началото на края, помисли Уилоу, докато хващаше ръката на Тарик и му позволяваше да я изправи на крака. Уловени за ръка, двамата влязоха в хамама. Малката стая беше топла и влажна, предразполагаше към леност с аромата си на цветя. Подуши го одобрително.
— Харесва ли ти тази миризма? — запита Тарик. — Сипах парфюма във водата.
— Много. Замайващо е — призна Уилоу.
Тарик я обърна към себе си, очите му бяха потъмнели от желание.
— Намирам я за възбуждаща. Ще ти помогна да се съблечеш.
Уилоу не възрази, когато той свали дрехите й, а после и своите. Отстъпи назад, за да я погледне.
— Ти си най-прекрасната на света.
Тя се усмихна, пълнейки очите си с него, докато той не преставаше да я гледа. Краката му бяха дълги и мускулести; жилите под златистата кожа пулсираха с едва сдържано напрежение.
— Ти също си прекрасен.
Той отметна глава и се засмя.
— Мъжете не са красиви, сладка моя.
— Е, добре, тогава си великолепен.
Усмихвайки се така нежно, че дъхът на Уилоу спря, той я поведе по стъпалата към водата. Когато тя се потопи до кръста, той посегна към гърненцето с ароматен сапун, което стоеше на ръба на басейнчето, и гребна от него. Ръцете му се плъзнаха предизвикателно по гърдите, корема и ханша й; после той я обърна, за да разстеле сапун по гърба и седалището й.
Изненада я, когато я вдигна, постави я на ръба на ваната и посегна към левия й крак. Извади го от водата, насапуниса го догоре и ръката му се отклони към бедрата й. Тя изстена и се изви под ласките му. Тогава той отдаде същото внимание и на другия й крак. Когато я потопи обратно във водата, кожата й се беше зачервила и тя вече трепереше.
— Сега е твой ред — измърка тя, потапяйки пръсти в гърненцето със сапун.
Харесваше й да усеща кожата му под пръстите си; беше гладка и кадифена, но мускулите под повърхността бяха твърди. Всеки път, щом докоснеше чувствително място, сухожилията му трепваха в отговор. Когато накрая насочи вниманието си към мъжествеността му, не се изненада да го намери напълно готов за нея.
Взе го нежно в ръцете си и тя полека започна да го гали нагоре-надолу. Загледа лицето му, докато удоволствието се разливаше по него; главата му беше отметната, зъбите оголени, очите затворени. И тя ли изглеждаше така изпаднала в транс, когато той я галеше?
Внезапно очите му се отвориха и той отмести ръцете й; сребристите му очи бяха толкова тъмни, че изглеждаха черни. Плъзна се във водата, за да отмие сапуна, после я грабна и я изнесе от хамама.
— Искам да бъда в тебе, заедно да изживеем края — прошепна той дрезгаво.
Изсуши я с мека кърпа. Когато свърши, тя беше възбудена колкото него. Храната ги очакваше на ниска масичка, обградена от купчина възглавници, когато двамата се върнаха в спалнята. Тарик я настани и седна до нея. Уилоу видя чайника и се опита да не мисли за упойката, която беше в него. Колко време, след като го изпие, тя ще прояви въздействието си?
Искаше да се наслади докрай на тази последна вечер с него и можеше да се сети само за един начин да го постигне. Погали лицето му, обръщайки го към себе си, далече от храната.
— Не ми се яде. Искам да се любим, преди да вечеряме.
Бавна усмивка озари лицето на Тарик.
— Намерил съм си половинката. Да, страстна моя красавице, храната може и да почака.
Читать дальше