Кони Мейсън - Пиратът принц

Уилоу не знаеше какво да прави. Всеки път, когато се опиташе да втълпи малко здрав разум в главата на Тарик, той отказваше да слуша. После се любеше с нея така, сякаш им беше за последно, което може би беше самата истина, ако той не спреше да плете все така упорито мрежата на собствената си смърт.

Уилоу беше сигурна, че има повече шансове да оцелее в харема на Ибрахим, отколкото Тарик в затвора на султана. Ибрахим можеше да желае тялото й, но жадуваше за смъртта на Тарик. Тя направи отвратена гримаса, когато помисли за ръцете на Ибрахим по себе си, но беше решена да стори всичко необходимо, за да запази живота на Тарик. Даже ако това означаваше да стане наложница на султана.

Уилоу беше стигнала до заключението, че обича Тарик. Как можеше да не го обича? Който и да било мъж, готов да даде живота си за нея, заслужаваше да го обича; тялото й вече беше негово.

Тарик намери Уилоу в градината, когато отиде да я потърси един следобед. Седна до нея с мрачно изражение.

— Корабът на Ахмед пристигна.

Уилоу замря.

— Толкова скоро?

Той кимна мрачно.

— Смятам да тръгна със сутрешния отлив.

— Няма ли нищо, което да мога да направя, за да променя намеренията ти? Изпрати ме при Ибрахим, както планираше от самото начало. Кълна се, че той няма да ме убие. Ще го накарам да ме направи своя фаворитка.

Явно не трябваше да казва точно това. Ниско ръмжене се изтръгна от гърдите на Тарик.

— Ибрахим няма да те докосне. — Той стана внезапно. — Чака ме работа. Ще се върна навреме, за да вечерям с тебе. — Изражението му се смекчи. — След това ще се любим до зори, когато трябва да се разделим.

Сълзи потекоха по бузите на Уилоу, докато наблюдаваше как Тарик се отдалечава. Трябваше да направи нещо, но какво?

Беше потънала в мисли, когато чу стъпки по плочките на пода. Обърна глава, изненадана да види Мустафа и Бейба да се приближават.

Мустафа се поклони.

— Прости ни, че нахлуваме, господарке. Почуках, но ти не ме чу.

— Знам за какво сте дошли. Корабът на Ахмед се е върнал.

Мустафа сведе глава.

— Не мога да позволя принцът да тръгне на смърт. И ще спазя обещанието, което дадох на майка му.

— Съгласна съм — каза Уилоу. — Ако има начин, бих заела мястото му.

Бейба, която дотогава беше мълчала, излезе напред.

— Има начин, господарке, но може да не ти хареса.

— Кажи ми го! Ще направя каквото и да било, само и само да попреча на Тарик да погуби живота си.

— Склонна ли си да отидеш при Ибрахим?

Уилоу я разбра правилно. Кимна полека.

— Предложих го на Тарик, но той отказа да ме послуша. Той… закле се, че няма да стана наложница на Ибрахим.

Острият поглед на Мустафа направо пронизваше Уилоу, сякаш търсеше истината. Вероятно я намери, защото се усмихна — първата усмивка, която Уилоу беше видяла от него.

— Ето моя план, господарке. Бейба знае как да използва билки. Ще приготви силно успокоително за принц Тарик. То ще го накара да заспи много, след като корабът му отплава, за да те откара в Истанбул.

— Тези билки няма да му навредят, нали? — запита тревожно Уилоу.

— Не — увери я Бейба. — Ние обичаме нашия господар; тук никой не му желае злото.

Уилоу запита любопитно:

— Как ще дадете на Тарик успокоителното, без да събудите подозрението му?

— Няма да бъде трудно — обясни Мустафа. — Бейба ще го сипе в чая му. Тази вечер трябва да не пиеш чай на вечеря, а да поискаш сок.

— Ами ако Тарик не пожелае чай?

— Няма. Добре познавам навиците на принца. Ще спи дълбоко и много дълго. Щом заспи, ще го вържа за леглото. Когато се събуди, ще разбере какво е станало, но ще бъде твърде късно да спре „Отмъщение“. — Погледна плахо към Уилоу. — Смятам да държа принца вързан за леглото два дни. Фауд и Бейба ще се грижат за него. „Отмъщение“ е най-бързият кораб в неговата флота. Принцът няма да успее да го настигне.

— А аз ще бъда на борда на „Отмъщение“ — каза тихо Уилоу. — Размяната ще се състои, както е било планирано.

— Да, господарке. Но успехът зависи от твоята добра воля. Няма да те карам насила да се качваш на кораба.

— Когато се събуди, Тарик ще излее гнева си върху всички, които имат пръст в това.

— Няма друг начин. Салиха султан веднъж спаси живота му, за да си го отнеме сега сам. Аз ще бъда на борда на „Отмъщение“, когато той бъде освободен от въжетата, слава на Аллаха, но ще се изправя пред гнева му, щом се върна заедно с майка му. От тебе зависи, господарке, да ни кажеш дали искаш да ни помогнеш.

Уилоу потръпна. Ако не се съгласеше с плана на Мустафа, Тарик щеше да умре. Ако отидеше в Истанбул, щеше да прекара живота си зад стени, завинаги подчинена на волята на Ибрахим. Изборът беше ужасен, но Уилоу не се поколеба. Не беше се отказала от надеждата, че баща и ще я търси и в крайна сметка ще я спаси. Не беше от хората, които се отказват.