Кони Мейсън - Пиратът принц

Тарик намери Мустафа в трапезарията заедно с капитан Фауд. Вече бяха се нахранили и Фауд се готвеше да излезе. Капитанът поздрави Тарик с „добро утро“ и побърза да излезе, за да наглежда поправките по кораба си. Тарик се сбогува с него и седна срещу Мустафа.

Един прислужник му наля чай, после сложи купа с плодове пред него.

— Какво ще желаеш тази сутрин, господарю? — запита той.

— Това ще ми стигне — отвърна Тарик. — Имам да мисля за много неща, не ми се яде. Свободен си.

Прислужникът се поклони, излезе и затвори вратата. Тарик взе един плод. Мустафа го погледна, после поклати глава.

— Заради жената е всичко. Обвързал си се повече, отколкото мислех.

— Не мога да я отпратя, Мустафа. Ибрахим няма да я има.

Мустафа го изгледа ужасено.

— Да не си полудял? Подозирах, че чувствата ти са ангажирани повече, отколкото би трябвало, но никога не съм си представял, че ще изоставиш майка си заради това, че си обсебен от една руса хурия. Предупредих те, принце. Не ти ли казах, че тя е жива беля, още когато я зърнах?

— Пази си гнева за някого, който ще може да го оцени. Нали не мислиш, че не съм си казвал същото? Уилоу е… не е като другите жени. Ще залинее и ще умре в харема на Ибрахим. Тя е свободен дух, има воля и решителност, каквито малко други жени притежават.

— Щом си я сметнал за достойна да бъде пожелана, си забравил причината, поради която тя е важна за нас.

Тарик вдигна рамене.

— Мислиш ли, че не съм спорил със себе си? Безброй пъти съм се опитвал да си кажа, че съдбата на Уилоу не бива да ме вълнува?

— Ами Салиха султан, господарю? Трябва ли да я оставим да загине? Когато Ибрахим научи, че наложницата му няма да пристигне, ще реагира светкавично. Тъкмо ти ли не познаваш жестокостта му?

— Знам, приятелю, и точно затова се предлагам на Ибрахим вместо Уилоу. Размяната ще стане, но не Уилоу, а аз ще отида при Ибрахим. Подозирам, че брат ми ще бъде очарован, защото смъртта ми е жизненоважна за него. Макар че не живея в неговата империя, той още вярва, че съм заплаха за властта му.

Мустафа издаде бълбукащ звук дълбоко в гърлото си.

— Аллах да ме пази от глупаци и от влюбени мъже. — Вгледа се в лицето на Тарик и се усмихна. — За миг помислих, че говориш сериозно.

— Никога не съм бил по-сериозен в живота си. Когато Ахмед донесе известие от Ибрахим за размяната, смятам да отплавам за Истанбул и да се предам на Ибрахим. Казвам ти го, защото искам да върнеш Уилоу на баща й.

Мустафа надигна гигантското си тяло от стола и се изправи заплашително срещу Тарик с целия си внушителен ръст, скръстил ръце на широките си гърди.

— Няма да го позволя. Не ти спасих живота, за да го пожертваш. Ще те вържа, ще ти запуша устата и ще те заключа в стаята ти, ако се опиташ да направиш това, което каза.

Тарик стана и опря нос о носа на приятеля си.

— Нямаш думата по този въпрос. Опитай се да ме спреш и ще се боря с тебе до края на силите си.

— Но поне ще бъдеш жив — възрази Мустафа. — Обещах го на майка ти и смятам да сдържа думата си.

— С цената на приятелството ни?

— Да, господарю.

Поклони се и излезе, оставяйки Тарик с мисълта, че никога няма да има друг приятел като Мустафа.

Мустафа се убеди, че Тарик е излязъл от сарая, преди да посети Уилоу. Почука, каза си името и помоли да поговорят. Уилоу го покани да влезе.

Макар че се изненада да види Мустафа без Тарик, беше любопитна за какво се отнася посещението му. Огромният турчин рядко говореше с нея… дори като че ли не я харесваше. Намръщеното му лице не я успокои.

— Господарке, имам да говоря за нещо сериозно с тебе.

— Предположих — отвърна тя. — Моля те, продължавай.

— Принц Тарик осведомил ли те е за плановете си?

— Това, че смята да ме размени срещу майка си? Да, знам какви са плановете му за мене, още откакто станах негова пленница. Определена съм за харема на Ибрахим.

Мустафа кимна мъдро.

— Добре е да знаеш на кого принадлежиш.

Брадичката на Уилоу се вирна предизвикателно.

— Не принадлежа на никой мъж.

Мустафа поклати глава, тъмните му очи бяха тъжни.

— Не разбирам защо моят принц иска да пожертва живота си за тебе. Но знай, господарке, че няма да го позволя.

Уилоу го изгледа объркано.

— За какво говориш?

— Принцът ми каза, че няма да те изпрати на Ибрахим. Ще пожертва живота си заради тебе. Ибрахим ще е доволен от сделката. Той се бои да не би брат му да го лиши от власт. Един мъртъв брат не може да оспори властта му.

Уилоу беше потресена и не можа да каже нищо. Снощи Тарик не беше дал никакви признаци, че има намерение да я пощади и да се пожертва вместо нея. Кога бе взел това решение? Защо? И нещо по-важно, можеше ли тя да му го позволи?