Кони Мейсън - Пиратът принц

— Не се бори, красавице — прошепна той. — Искам да ти доставям наслада, докато тялото ти не се засити и не започнеш да викаш името ми, а тогава отново ще ти давам удоволствие.

— Ти си пил! — нападна го Уилоу. — Мислех, че на мюсюлманите е забранено да пият алкохол.

— Тази вечер съм християнин.

— Ти си един лъжец.

— Аз съм какъвто съм.

Преди да осъзнае намерението му, роклята й беше измъкната през главата и хвърлена на пода. Ризата й я последва, после дойде редът и на чехлите.

Тя посегна към покривката на кушетката; той я издърпа от пръстите й и я хвърли настрана. Уилоу събра цялото си достойнство и рече:

— Опитвах се да остана будна, докато дойдеш, за да те убедя да ме върнеш в харема.

Той се разсмя.

— Какво те кара да мислиш, че щях да удовлетворя молбата ти?

— Защото нямах намерение да ти позволя…

— … да се любя с тебе?

— Да спиш с мене. Да спиш с някого не е любов — обясни тя. — Когато мъж и жена правят любов, се предполага, че имат нежни чувства един към друг.

Тарик се намръщи.

— Ти не изпитваш ли нежни чувства към мене?

Стаята запулсира в мълчание.

Той хвана бледия овал на лицето й в дланите си и се вгледа дълбоко в очите й.

— Искам да те чуя да казваш, че не съм ти безразличен.

— Защо? Дори да разголя сърцето си пред себе, това няма да промени нищо. Твоята арогантност ме ужасява. Нима гордостта ти изисква всяка жена, с която спиш, да се влюбва в тебе? — Тя присви упорито устни. — Аз… не те харесвам. Нито пък ми харесва да бъда твоя любовна робиня.

Свитите вежди на Тарик трябваше да я предупредят.

— Обикновено робите се подчиняват на господарите си. — Грабвайки я от кушетката, той я отнесе в леглото си. Тя го загледа напрегнато как изважда изумрудената огърлица от джоба си и я оставя на нощната масичка до полупразната бутилка коняк, а после съблича дрехите си.

— Ако се смяташ за робиня, ще изпълняваш всяко мое желание. Разтвори крака, робиньо, и се приготви да приемеш господаря си.

Уилоу се опита да се измъкне, но той я затисна под себе си. Тя се надигна, но тялото му беше непреодолима сила, решена да получи своето.

— Никой мъж няма да бъде мой господар! — извика Уилоу. — Махай се, пиян си!

— Пиян от твоята красота и чар. Ти си моя, Уилоу. Аз бях твой господар първия път, когато ме прие в себе си.

Тя вдигна ръка, за да го удари, но той хвана китката й и я задържа над главата й, подчинявайки я с превъзхождащата си сила. Телата им се притискаха едно о друго, краката им се преплитаха, гърдите й се опираха в неговите. Членът му беше твърд и набъбнал, изпълнен с кръв.

Внезапно натискът върху гърдите й отслабна, когато той се надигна леко и краката й се озоваха пленени от неговите. Посегна към изумрудите и ги вдигна. Те блеснаха силно под трепкащата светлина на свещта. Бяха така изумителни, че взеха дъха на Уилоу. Тя последва огърлицата с очи, докато Тарик я полагаше между гърдите й и бавно, невероятно бавно я спускаше над зърната й и надолу по тялото й.

Изумрудите бяха едновременно хладни и изгарящо горещи. Чувството беше по-еротично от всичко, което тя беше изпитала в живота си досега. Тогава той се дръпна назад и притегли огърлицата между краката й. Уилоу подскочи, когато камъните се спуснаха над чувствителната й пъпка.

— Тарик, какво правиш?

— Доставям удоволствие на робинята си. — Сведе поглед към мястото, където изумрудите почиваха в интимната й цепнатина. — Отиват ти. Красива си там долу, цялата розова, влажна и блестяща.

Леко дръпна огърлицата нагоре, минавайки с нежна бавност по корема и гърдите й, а после я закопча на шията й.

— Искам да не носиш нищо друго освен тези изумруди, когато се любя с тебе.

Уилоу обви пръсти около огърлицата. Камъните веднага като че ли засветиха; ръцете започнаха да я смъдят и се отпуснаха, сякаш накитът ги беше опарил. Тя нямаше представа какво става, освен че тялото й внезапно се почувства живо и много, много жадно за ласки.

Угрижена бръчка проряза челото й, когато видя как Тарик посяга към бутилката коняк.

— Вече си пиян, защо трябва да пиеш още?

Сребристите му очи блеснаха дяволито. После, за неин върховен ужас, той обърна бутилката и напръска гърдите й с коняк. Връхчетата на зърната й щръкнаха веднага. Еротичното усещане още не беше отшумяло, когато той й осигури друго. Започна да облизва лакомо питието, минавайки над всяка гърда и между тях, като внимателно избягваше нежните им зърна.

Уилоу подскочи, притисна се към него, искайки още и още. Той беше същински дявол. Знаеше, че я измъчва, свирейки на тялото й като на фин инструмент, отнемайки волята и за съпротива. И, проклет да е, това действаше.