Кони Мейсън - Пиратът принц

Тарик прекара вечерта с капитан Фауд и Мустафа, тримата разговаряха и отпиваха от чудесния коняк, взет от един турски кораб, връщащ се от Марсилия. Тарик рядко пиеше. Мюсюлманската половина от него отбягваше алкохола, защото беше забранен, но християнската го допускаше, дори го приемаше охотно в някои случаи. Не му убягна фактът, че Уилоу го беше подтикнала да се напие. Желанието за нея беше като постоянна болка в него, но той знаеше, че трябва да прояви разум и да не забравя защо я е довел тук.

Капитан Фауд допи коняка си и се прозя.

— Ще ида да си легна, господарю. Денят беше дълъг и утрешният обещава да е още по-дълъг. Трябва да подготвя кораба си, за да ти служи добре в морето. — Той се изправи. — Наистина ли, принц Тарик, можеш да докараш семейството ми на Липси?

— Говорех напълно сериозно — потвърди разсеяно Тарик. — Ще уточним подробностите някой друг ден. Както ти отбеляза, вече стана късно.

Фауд се поклони и се оттегли в стаята си. Мустафа се позабави; погледът му внимателно оценяваше настроението на Тарик.

— Изглеждаш ми объркан, принце.

— Много си наблюдателен, приятелю.

— Познавам те. Мога да преброя на пръстите на едната си ръка колко пъти си се обръщал към алкохола; било е винаги, когато си преживявал някакви безпокойства. Заради жената е — изрече той мъдро. — Може би трябва да я поставиш под мое попечителство, за да не се изкушиш пак от нея.

Главата на Тарик се вдигна рязко.

— Не! Аз съм отговорен за нея, не ти или някой друг. — Премига, сякаш го заболя. — Не ми харесва това, че трябва да я пратя на Ибрахим.

— Сега не можеш да се откажеш. Плановете ни вече са задействани. Ти си обсебен от тази хурия, макар да знаеше още от самото начало, че не е писано да бъде твоя жена. Съдбата й е да легне в леглото на брат ти, не в твоето. Като спа с нея, застраши плановете ни и изложи на риск живота на майка си.

— Стига! — извика Тарик. — Нямам нужда да ме поучаваш; знам какъв е дългът ми. Върви да си лягаш, Мустафа. Ще говорим отново за Уилоу, когато Ахмед се върне.

Мустафа се поклони; очите му бяха сериозни, защото от години беше близък с Тарик и го познаваше много добре.

Тарик остана с чашата коняк. Разговорът за Уилоу беше породил една първична страст, която караше тялото му да се напрегне като тетива. Рязко стана от кушетката, на която лежеше, взе полупразната бутилка и се насочи към стаята си.

Когато усети изумрудите, които Уилоу беше отказала, да подрънкват в джоба му, болката се върна, придружена от желание за отмъщение. Залитна за миг. Физическото желание за Уилоу преобрази болката, гордостта и гнева в отчаяна страст. Дали конякът говореше в сърцето му — не знаеше, но не се и осмеляваше да се задълбочава прекалено много в чувствата си.

Отвори вратата и влезе в стаята си. Уилоу беше оставила една свещ да гори на масичката и заслоненият й пламък позлатяваше тъмнината. Погледът му се насочи веднага към леглото. Беше празно. Отново го обзе гняв, докато оглеждаше стаята. Тогава я видя; беше се отпуснала на кушетката, напълно облечена и дълбоко спяща. Слабините му се стегнаха. Знаеше, че Мустафа би го посъветвал да не я докосва и да отиде да си легне, но това никак не му харесваше.

Остави коняка на масата и се приближи към кушетката, където спеше любовницата му. Коленичи до нея и докосна с устни нейните. Тя не помръдна. Той погали гърдите й, проклинайки плата, който пречеше на интимния контакт. Искаше я гола, всеки инч от пищната й плът изложен на ласките му. Очите му пламнаха, когато забеляза копчетата по цялата дължина на предницата на роклята й.

С треперещи ръце откопча всички копчета, но тя не помръдна. Събуди се, докато я вдигаше, за да свали роклята й; очите й бяха замъглени от съня, изражението й — объркано.

— Тарик? Какво правиш?

— Опитвам се да те съблека.

Тя придърпа деколтето на корсажа си.

— Каквото и да си намислил, забрави го.

Погледите им се срещнаха. Напрежението накара лицето му да се стегне, но в следващия миг изражението му се отпусна в тънка усмивка.

— Може би една целувка ще промени решението ти.

Уилоу не искаше да го целува, защото съблазняването беше следващата стъпка.

— Нищо няма да промени… О…

Тарик спря протеста й с целувка, която сякаш продължаваше безкрайно. Беше същински ученик на дявола, с вкус на коняк и грях. Целувките му я караха да забрави собственото си име. Горещината на тялото му я изгаряше, ароматът на страстта лъхаше от кожата му. Уилоу започна да се бори с желанието, призовавайки на помощ и малкото останала у нея съпротива, но това не беше достатъчно.