Кони Мейсън - Пиратът принц

Разнообразието и качеството на стоките я поразиха. Беше очевидно, че пиратството е доходно занимание. Тарик беше прав, когато й бе казал, че жителите на острова често посещават пазара, защото тя видя мъже, жени и деца в традиционни гръцки дрехи да разглеждат стоките.

— Много хубав ден, като че ли всички са излезли навън — каза Тарик. — Ако видиш мъжа, когото търсим, посочи го. Мустафа ще поеме нещата в свои ръце оттам нататък.

Уилоу кимна, вниманието й изведнъж бе привлечено от една огърлица от безупречни изумруди. Тя посегна към нея и я вдигна срещу слънцето, възкликвайки от възхищение пред чистотата на камъните. Тарик я грабна от ръцете й и я върна на сергията.

— Не забравяй защо сме дошли тук — напомни й той. — Върви напред, докато поговоря с Мустафа. Не се тревожи, защото няма да те изпусна от очи.

Уилоу тръгна спокойно, омаяна от ароматите и гледките наоколо. По сергиите имаше всичко, от богати коприни и сатен до скъпоценни бижута и произведения на изкуството. Една сергия предлагаше най-различни оръжия и около нея се буха скупчили много мъже.

Тарик и Мустафа се присъединиха към нея.

— Още ли не си го видяла? — запита Тарик. — Гледай внимателно всички мъже, които се въртят около оръжията.

Уилоу се огледа. Повечето изглеждаха еднакви с рошавите си бради и мустаци, занемарени коси и чалми. И тогава го видя… Никога нямаше да забрави тези очи. Той гледаше право към нея.

Тя усети страха му, когато той заотстъпва. Посочи го.

— Ето го!

Мъжът се обърна и побягна.

Мустафа го подгони. Уилоу никога не беше виждала мъж с неговия ръст да се движи толкова бързо. Макар че виновникът беше бърз и се опитваше да се скрие в тълпата, Мустафа скоро го настигна. Завлече диво протестиращия пират до мястото, където стояха Уилоу и Тарик.

— Пиратът падна на колене пред Тарик.

— Прости ми, господарю. Не съм искал да навредя на твоята жена. Платиха ми да я закарам в Гърция.

— Кой ти плати, Хамид?

— Сафие, господарю.

— Колко ти плати, за да направиш така, че господарката Уилоу да не преживее пътуването?

Хамид пребледня.

— Ще заповядаш да ме убият, ако ти кажа.

— Ще заповядам да те убият, ако не ми кажеш.

Хамид сигурно разбра, че е обречен, каквото и да каже, защото започна да трепери неудържимо.

— Не мога да предам господарката Сафие.

Тарик беше съвсем наясно по какъв начин Сафие е накарала Хамид да изпълни поръчението й и това го накара да се прокълне, задето беше оставил Сафие да се измъкне толкова леко.

— Тя ти предложи тялото си, нали? — Мълчание. — Не отричай, защото отказът ти да говориш те осъжда. Отведи го, Мустафа.

Хамид все още протестираше, че е невинен, когато Мустафа го повлече.

— Свършихме тук — каза Тарик.

— Не можем ли да останем още малко? — замоли се Уилоу. — Никога не съм виждала нещо подобно. О, погледни! Папагал. Не е ли прекрасен?

И тя започна да гали разноцветните пера на птицата.

Тарик не виждаше нищо лошо в това, да позволи на Уилоу да се разходи из пазара, защото мястото наистина беше колоритно, пълно с аромати и гледки, които тя нямаше вероятност да срещне отново. Брат му пазеше ревниво жените си; не им се позволяваше почти никаква свобода. На Липси жените бяха свободни да правят каквото си пожелаят. Сараят на Тарик беше единственото жилище на острова, където имаше харем, и само Сафие го беше обитавала досега. Но дори и тя имаше свободата да ходи където си пожелае.

— Много добре, ще останем, докато се наситиш на врявата и суетнята.

— Какво ще стане с Хамид? — запита Уилоу, докато опипваше една красиво парче коприна.

— Ние, пиратите, наказваме сурово, когато престъплението е сериозно. Той ще бъде съден от трибунал, състоящ се от мене и членовете на братството.

— Може би трибуналът няма да сметне това, което е направил Хамид, за престъпление — каза тя, опипвайки един разноцветен кафтан.

— Има си кодекс на честта в братството. Хамид го е нарушил, когато се е съгласил да убие някого, на когото аз държа. Мога да те уверя, че няма да се изплъзне ненаказан.

Тарик последва Уилоу, когато тя спря до една сергия, за да разгледа един топ плат. После се придвижи към друга, отрупана с прибори. Тарик остана малко назад, за да поговори с продавача на платове.

След това Уилоу се върна към сергията, където беше видяла изумрудената огърлица, и сподави един вик, щом забеляза, че вече я няма.

— Нещо не е наред ли? — запита Тарик.

— Продали са огърлицата.

— Харесваше ли ти?