Кони Мейсън - Пиратът принц

Представляваше внушителна гледка тази сутрин с развяващата се роба и белите шалвари, напъхани в лъскави черни ботуши. Контрастът между обгарялата му от слънцето кожа и снежнобялата роба караше очите му да блестят като кюлчета сребро. Тази гледка накара дъха й да заседне в гърлото. После тя се изчерви, когато си спомни любовната им игра през дългата, блажена нощ. Тарик не познаваше граници, когато станеше дума за любене; беше я научил на много неща за тялото й и за удоволствието, което беше способна да дава и да получава.

Той й се усмихна, напрегнатият му поглед бродеше по оскъдно облечената й фигура.

— Изглеждаш великолепно, като роза, която отваря листчетата си за утринното слънце. — Въздъхна със съжаление. — Но не мога да се присъединя към тебе в леглото. Гладна ли си, красавице?

Уилоу не си спомняше да е яла преди злощастното си приключение от вчерашния ден.

— Прегладняла съм.

— Мустафа идва насам със закуската ти. Най-добре ще е да облечеш нещо.

Уилоу се огледа какво да облече.

— Дрехите ти ще дойдат скоро. Реших да ти дам свободата да ходиш където пожелаеш в сарая, защото подозирам, че ще се опиташ отново да избягаш. Едва не загуби живота си последния път. Затова реших да ти осигуря дрехи, достойни за английска дама.

Тя го изгледа с неверие.

— Откъде имаш дрехи, достойни за дама?

Той скръсти ръце на гърдите си и застана разкрачен, в поза на типично мъжко самохвалство.

— Аз съм пират, милейди — засмя се той. — Ще се изненадаш, ако разбереш какви неща съм вземал от корабите. За твое сведение имам сандък, пълен с женски дрехи, както и дрехи, подходящи за джентълмен. Може да си избереш рокли от сандъците, които наредих да ти донесат, и да ги носиш, докато…

Уилоу няма нужда да чуе края на изречението му.

— Защо го правиш?

— Заслужаваш да вкусиш свободата, преди да влезеш в харема на Ибрахим.

— Мога да се обличам както си искам и да ходя където ми харесва?

— В рамките на разумното.

— Трябва ли да нося фередже?

— Ако покриеш главата си с воал, това ще е достатъчно. Жените на Липси се обличат както им харесва. — Поколеба се, преди да продължи. — Ще те отведа днес в пиратското градче. Искам да разпознаеш мъжа, на когото Сафие е платила, за да те хвърли в морето. Предателката отказа да ми даде името му, преди да замине.

Той намери един кафтан в гардероба си и й го метна.

— Облечи това, докато пристигнат дрехите ти. Мустафа скоро ще бъде тук със закуската ти.

Уилоу стана гола от леглото и навлече кафтана през главата си. Той се спусна покрай ханша й и я покри чак до петите.

Тарик наблюдаваше с жаден поглед как голото й тяло потъва в скриващите го гънки.

— Жалко, че нямам време да поостана.

— Ти каза, че Сафие е заминала, така ли? — запита Уилоу, сякаш внезапно си беше спомнила думите на Тарик.

— Да, отплава със сутрешния отлив на борда на един от моите кораби. Ще отиде на робския пазар в Алжир.

— О!

Познавайки нежното сърце на Уилоу, той изрече:

— Не се тревожи за бъдещето й, скъпа. Сафие винаги пада на краката си. Готов съм да се обзаложа, че ще намери нов господар, достоен за нейните таланти.

На вратата се почука.

— А, това ще да е Мустафа. Влез.

Мустафа влезе в стаята, носейки поднос, натоварен с купи и блюда. Уилоу ахна, оценявайки възхитителните аромати.

Мустафа остави подноса на една ниска масичка, заобиколена от възглавници.

— Сандъците ще пристигнат скоро. — Отправи преценяваш поглед към Уилоу, преди да се обърне към Тарик. — Мислиш ли, че е разумно, господарю, да позволяваш на жената да се движи свободно, където пожелае?

Тарик не се обиди от думите на Мустафа; той знаеше, че неговият приятел не иска да го оскърби.

— Каква вреда може да причини това? Мислех, че на Уилоу ще й харесат няколко седмици или дни — колкото и време да е необходимо на Ахмед, за да се върне, — да бъде свободна да се облича както иска или да ходи където й харесва, в рамките на разумното, разбира се. Съмнявам се, че ще бъде толкова глупава да предприеме още един неразумен опит за бягство.

Мустафа изгледа продължително Уилоу, после излезе.

— Той не ме харесва — отбеляза тя.

— Трябва да му простиш. Най-важното за него е да пази мене и майка ми. Иска да я види благополучно избавена от опасност също толкова силно, колкото и аз.

Привлечена от храната, Уилоу се отпусна на една дебела възглавница, докато Тарик вдигаше похлупаците от различните блюда. Тя си взе плодове, малко сладко руло, от което капеше мед, и порция гореща каша от някакви ядки, които не успя да разпознае.