Кони Мейсън - Пиратът принц

Когато той дойде, Уилоу беше целомъдрено облечена в синя рокля, закопчана чак до врата, която обгръщаше гърдите и кръста й, падайки на меки гънки от ханша чак до върховете на чехлите й.

— Виждам, че си готова — каза той, оглеждайки я от глава до пети. — Намери ли шал в някой от сандъците?

— Да, ето го.

Тарик взе шала от ръката й и го метна на главата й, връзвайки краищата около врата й така, че да падат на гърба.

Сега си готова да ме придружиш до пиратското градче. Ако късметът ни се усмихне, ще намерим онзи, който се опита да те удави.

— Защо? Тебе не те е грижа за мене. Освен като средство за пазарлък, аз нямам никаква стойност за тебе.

Той я спря с поглед, очите му бяха тъмни от чувства, които й беше трудно да разтълкува.

— Само отчасти си права, красавице. Не знам защо е така, но се привързах към теб повече, отколкото би трябвало. Повече, отколкото ми е позволено. Бих те задържал за себе си, ако не беше една необходимост, по-голяма от желанието ми.

Уилоу го изгледа невярващо. Той да се интересува от нея? Колко леко излизаше лъжата от устата му. Казваше го само за да успокои настръхналата й перушина; тя знаеше, че плановете му за нейното бъдеще остават непроменени.

Тарик осъзна, че думите му не съдържат особено много смисъл, дори за самия него. Макар да казваше на Уилоу, че не му е безразлична, все пак възнамеряваше да я даде на Ибрахим. Беше се борил с желанието си за нея и беше изгубил битката. Беше се любил с нея, а трябваше да я избягва. Беше влязъл в свирепа битка между любовта към неговата майка и засилващата се привързаност към Уилоу.

— Красиви думи, но лъжливи — изсъска Уилоу.

— Това лъжа ли е? — запита Тарик, привличайки я към себе си, за да почувства възбудата му.

После я целуна, дълбоко, жадно, опитвайки се да й докаже, че не му е безразлична, като я обсипваше с парещи целувки. Отдели я от себе си и се вгледа в лицето й, търсейки да види какво изпитва тя. Затвореното й изражение му казваше, че тя не вярва на нищо от кова, което току-що й беше казал. Изправи рамене. Ако продължеше да подхранва слабостта си, би могъл да направи нещо, за което ще съжалява до края на дните си. Майка му имаше нужда от него. Не можеше да се остави да бъде отклонен от пътя си от русата хурия, която беше пробила защитните стени около сърцето му.

— Трябва да тръгваме — каза Тарик. — Ако продължа да те целувам, това ще доведе само до едно нещо, а нямаме време за това точно сега. Трябва да намеря мъжа, когото Сафие е наела да те убие. Ще отидем на пазара в пиратското градче. Всичките ми кораби, без един, сега са в пристанището и повечето моряци ще бъдат на пазара, за да продават плячката, от която нямат нужда. Кажи ми веднага щом разпознаеш мъжа, който се опита да те убие. — Изгледа я остро. — Ще го познаеш, нали?

Тя се разтрепери.

— Никога няма да забравя лицето му.

Тарик беше доволен от нейния отговор.

— Възможно е убиецът да не е пират. Ще имаш и възможност да видиш и някои от местните селяни. Те често посещават пазара, за да разглеждат стоките. Ние сме в добри отношения с хората от острова; те се движат сред нас без страх.

Той я накара да го хване под ръка и я поведе през сарая. Уилоу отново бе поразена от разкоша в дома на Тарик. Стъпваше по мраморни подове покрай колони със златни ленти, а статуите изглеждаха така, сякаш са правени от знаменити скулптори.

Мустафа вече ги чакаше пред външната врата и тръгна плътно зад тях. Огромният турчин рядко се отделяше от Тарик.

Уилоу беше изненадана да види една изящна карета и чифт коне да чакат на алеята, застлана с мидени черупки.

— Откъде си намерил тази карета? Изглежда не на място на този отдалечен остров.

Очите на Тарик блеснаха.

— Красива е, нали? Каретата беше в трюма на един кораб, който пленихме. Беше предназначена за Ибрахим, но сега е моя. Купих за нея впряг от два арабски коня в Мароко.

Уилоу чу как Мустафа се изсмива и разбра, че отмъкнатата карета е предмет на шеги между двамата мъже.

Тарик й помогна да се качи вътре. Тя се настани на разкошната кожена седалка, докато Тарик влизаше след нея. Мустафа скочи на мястото на кочияша и пое юздите. Пътят до пиратското градче не беше дълъг, но Уилоу се наслаждаваща на всяка минута от него. Никога не беше пътувала в толкова прекрасна карета и то в компанията на принц.

Пиратското градче гъмжеше от живот. Пазарът се простираше по пялата дължина на улицата, граничеща с пристанището. Тарик й помогна да слезе от каретата и собственически я държеше за ръката, докато я водеше от сергия на сергия.