Кони Мейсън - Пиратът принц

Задъвка замислено парче от рулото.

— Мустафа ме вижда като пречка за плановете ти.

Тарик знаеше, че Мустафа се страхува от нарастващото му привързване към Уилоу, но неговият приятел знаеше и че Тарик е заложил прекалено много, за да остави емоциите да вземат връх над него. Макар че много се беше привързал към Уилоу — прекалено много, може би, както беше осъзнал Мустафа, — не можеше да се отклони от първоначалния си план да спаси живота на майка си. Мъгла се спусна пред очите на Тарик. Как да прецени животът на коя от двете жени му е по-скъп, когато и двете бяха еднакво ценни за него? Откъде ми хрумна тази мисъл, запита се Тарик.

Като любовница Уилоу нямаше равна, но той се страхуваше, че тя е нещо повече за него, не само това. Нямаше нито времето, нито енергията да се посвети на каквото и да било друго чувство освен на омразата и отмъщението. Да накаже Ибрахим заради жестоките убийства на братята им и да осигури безопасността на майка си — това беше на първо място. Той нямаше право да се отдава на никакво нежно чувство, особено към Уилоу. Тя беше тук само поради една причина, и тя не беше да става негова любима и обожавана жена. Ако забравеше тази причина, би могъл да загуби майка си.

— Нямаш ли какво да кажеш? — запита Уилоу, без да вдигне поглед.

Тарик сви рамене.

— Какво мога да кажа? Мустафа се страхува, че съм си загубил ума по тебе.

Тя вдигна поглед, очите й блестяха.

— А така ли е?

Тарик преглътна мъчително. Какво можеше да й каже? Че наистина си е загубил ума по нея? Че обичаше да се люби с нея, че му харесваше да я учи как да дарява и да получава удоволствие? Да откриват заедно съвършената хармония на телата си? Да, можеше да й каже тези неща, но те нямаше да имат значение, защото тя беше обречена да отиде в леглото на Ибрахим.

— Харесваш ми — изрече той след дълга пауза. — Бих те задържал за себе си, ако беше възможно.

Уилоу го погледна мрачно.

— И за да облекчиш съвестта си, ми позволяваш да вкуся малко свобода. Колко любезно от твоя страна. Трябваше да се сетя, че няма защо да очаквам милост от един пират.

Тя стана и се отдалечи. Тарик я хвана за ръката.

— Къде отиваш?

— В харема, където ми е мястото. Нека донесат сандъците там, когато пристигнат.

— Оставаш тук. Ще се храним заедно, ще се любим и ще спим заедно, докато си под моя закрила.

— Предпочитам да бъда твоя затворничка. Ако искаш жена в леглото си, намери си друга наложница. Мислех… о, как съм могла да бъда толкова глупава? След снощи предположих… надявах се… Ти си дори още по-безсърдечен, отколкото мислех. Пусни ме!

Изтръгна ръката си от неговата и му хвърли яростен поглед. Той поклати глава.

— Ти не си моя затворничка! Ти си ми гостенка.

— Гостите не се третират като стока. — И тя му обърна гръб.

Тарик я обърна с лице към себе си.

— Погледни ме и ми кажи, че не ти харесва да бъдеш в леглото ми. Кажи ми, че мразиш това, което правихме с тебе.

Тя отказа да вдигне очи към него.

— Погледни ме, Уилоу.

Тонът му не търпеше никакви възражения. Тя вдигна брадичка. Погледите им се срещнаха и се сблъскаха.

— Целуни ме, красавице.

— Не мисля.

— От какво се страхуваш? Че може прекалено много да ти хареса? Че ще си припомниш ръцете и устата ми по тялото си и ще закопнееш за още от това, което изпитахме снощи?

— Не искам от тебе нищо освен свободата си.

Той въздъхна със съжаление.

— Мога да ти дам всичко, само не и това.

Спорът свърши, когато прислужниците дойдоха с обещаните сандъци.

— Избери каквото желаеш. Ще се върна след час, за да те придружа до пиратското градче. — Той спря пред вратата. — Използвай моя хамам, ако искаш.

Стиснала плътно устни, Уилоу кипеше в безсилен гняв. Глупаво беше да се остави да се влюби в… Боже господи, какви бяха тези мисли? Това не можеше да бъде истина! Тя не обичаше Тарик! Той беше пират, мъж без съвест, без сърце, мъж без душа. Тя означаваше за него не повече, отколкото Сафие или която и да било друга жена. Мъжете като него третираха жените като притежания; купуваха ги и ги продаваха на пазара, все едно са животни.

Все още ядосана на неспособността си да се противопостави на чувствената съблазън на Тарик, тя започна да рови в сандъците, за да намери нещо прилично, което да облече. Тарик искаше тя да участва в плановете му и беше използвал съблазняването, за да я накара да му се подчинява. Но тя не искаше да се подчинява. Нито пък щеше да приеме съдбата си, без да се бори.

Реши да не използва неговия хамам. Там имаше прекалено много спомени. Вместо това се изми в леген с хладка вода и се облече бързо. Не искаше Тарик да я завари гола, когато се върнеше. Никога повече не възнамеряваше да бъде гола в негово присъствие.