Кони Мейсън - Пиратът принц

— Ароматно масло. Използвах го и преди върху тебе, не помниш ли?

Как би забрави?

— Помня.

— Обърни се по корем.

Уилоу не протестира, докато се обръщаше с лице надолу. Изстена в наслада, когато той започна да втрива уханното масло в кожата й, изливайки го по гърба й, по раменете, седалището, слизайки за миг към най-интимните й части. Тя се почувства така прекрасно отпусната, че й се прииска да заспи. Тогава той я обърна по гръб и повтори всичко отново. Тя ахна, когато почувства как пръстите му разтварят набъбналите листчета на женствеността й и ги обливат с ароматното масло.

Изви се рязко, когато пръстите му навлязоха вътре в нея. Еротичният аромат на подправки, лъхащ от кожата й, беше силно възбуждащ.

— Тарик…

Името му излетя от устните й като дълга въздишка.

— Готова си, красавице. Ароматът на любовните ти сокове заедно с този на маслото е афродизиак за моите сетива.

Тя изписка тихо, когато той я вдигна и я настани върху себе си.

— Поеми ме в тялото си.

Тя разтвори крака и го възседна. Той хвана седалището й и се плъзна с лекота вътре в хлъзгавите й от маслото дълбини. Нямаше болка, само удоволствие. Повече удоволствие, отколкото й беше възможно да понесе. Той я стисна здраво и раздвижи хълбоците си; тя започна да го язди безсрамно, наслаждавайки се, втурнала се към неизбежния екстаз.

Дори докато вкусваше блаженството, тя не забравяше какво бъдеще й готви Тарик и гневът срещу него изостряше страстта й. И когато стигна до върха, гневът и страстта се съчетаха, за да създадат експлозия от усещания, така изключителни, че сякаш долавяше вкуса на рая. Тя стигна до кулминацията си рязко, сграбчена във вихъра на някакъв нажежен облак.

Тарик последва скоро след това, замирайки, с името й на уста. Тя се строполи на възглавниците, отпусната и изтощена.

Уилоу спеше дълбоко, когато Тарик се надигна на лакът и я загледа. Желание стягаше отново слабините му. Като осъзна, че пак я желае, се смая. След като я беше взел два пъти, още копнееше за нея. Колкото и да беше опитен в сексуално отношение, такава жажда, която изтръгваше вътрешностите му, беше нещо ново за него. Поне втория път се беше сдържал, преди да даде семето си на Уилоу. Но, Аллах, какво не би дал, за да остане в нея!

Как да се откаже от Уилоу? Тази горчива мисъл го държа буден до късно през нощта. Беше твърде късно да се откаже от предложението си. Планът му вече беше задействан. Ахмед скоро щеше да се върне с отговора на Ибрахим на неговото предложение. Тарик не се и съмняваше, че Ибрахим ще приеме размяната, която беше предложил. Но как щеше да реагира брат му, когато научеше, че Уилоу не е девицата, която е очаквал?

Тарик изруга под нос. Защо не беше съумял да държи ръцете си далеч от Уилоу? Причината не беше само в неземната й красота и цвета на косата й. Имаше нещо у нея, което не се поддаваше на обяснение. Тя притежаваше повече дух от която и да било друга жена, която той познаваше, а Тарик познаваше много жени. Страстта й беше омайваща и той се беше възползвал изцяло от нея.

За зло или за добро, не би могъл да възстанови нейната девственост.

Каква ужасна каша беше забъркал. Цялата работа щеше да се развие добре, ако беше стоял настрана от Уилоу. Почувства я как потръпва и посегна, за да придърпа леката завивка върху нея. После я прегърна. Искаше пак да се люби с нея, но се отказа, когато тя се сгуши до него, усмихна се насън и доволно въздъхна.

По някое време през най-тъмната част от нощта Уилоу се размърда и събуди Тарик.

— Добре ли си, красавице?

— Жадна съм.

— Аз пък съм гладен — измърмори той. — Ако утоля жаждата ти, ще задоволиш ли моя глад?

Едва след миг обърканият ум на Уилоу схвана мисълта му.

— Пак ли?

Нисък смях се изтръгна от гърдите му.

— Пак и пак.

Той я взе на ръце и стана от леглото.

— Къде ме носиш?

— В личния ми хамам. Една баня ще ни дойде добре.

Изнесе я през една врата и влезе в малка стаичка, застлана с плочи в морскосиньо и бяло и осветена от десетина пращящи, почти изгаснали свещи. Стаята ухаеше на тамян; посред нощ миризмата изглеждаше тежка и задушлива. Малко басейнче запълваше почти цялата стаичка. Тарик слезе с нея по двете мраморни стъпала и я положи във водата.

— Почини си тук, докато ти донеса нещо за пиене.

— Как държиш водата топла? — запита тя, докато се отпускаше в успокояващата прегръдка на водата.

— Идва по тръби от кухнята.

Уилоу се изпъна и изпъшка, когато мускулите й се отпуснаха от топлината. Болеше я на всички интимни места, които Тарик беше изследвал с часове. Тя затвори очи, наслаждавайки се на водата, която обливаше изтощеното й тяло. Тарик се върна след малко с две чаши оранжева течност. Подаде й едната, после се присъедини към нея в басейнчето.