Кони Мейсън - Пиратът принц

Вълни от течен огън запулсираха по кожата й и се събраха там, където двамата бяха свързани. Тя заби пръсти в раменете му, докато той я отвеждаше все по-високо и по-високо, а мускулите му се свиваха под върховете на пръстите й. Тя почувства как страстта, толкова скоро излята, отново се набира, готова пак да избухне. Изгарящите я невероятни усещания я отнасяха в някакво безпаметно блаженство. Тя извика името му.

Тарик усети как ножницата й се стяга около него, чу името си от устните й и изгуби всякакъв самоконтрол. Навлезе в нея, дълбоко, после намери собственото си удоволствие, изливайки семето си в нея. Беше изгубил чувството за време и място, слизайки полека от висините на еуфорията към най-пълното доволство, което някога беше изпитвал.

Винаги се беше смятал за майстор на чувствеността. Беше хедонист, който се наслаждава на еротичното удоволствие и обича да намира нови и разнообразни начини да доставя удоволствие на жените. Наложниците, които беше оставил в Истанбул, се състезаваха за вниманието му, защото той винаги ги оставяше задоволени, раздаваше се щедро. Красивите жени, еротичната игра и половата възбуда бяха необходими за него като храната и въздуха.

Любенето с Уилоу беше манна за изгладнялата му душа.

Изведнъж Тарик замря, осъзнавайки какво е направил. Проклинайки непредпазливостта си, той излезе от нея и се търкулна по гръб. Вече втори път се забравяше в Уилоу, а последиците биха могли да объркат добре премерените му планове. Замоли се на Аллах и на Господ дано семето му да не е намерило плодородна почва.

Погледна към Уилоу. Очите й бяха затворени, дишането — накъсано. Той се надигна на лакът и целуна клепачите й.

— Хареса ли ти? Очите й се отвориха.

— Да, по-хубаво беше от първия път.

— Първия път стана прекалено бързо. От месеци не бях имал жена. — Той погали гърдите й. — Нощта още е млада. Дай ми няколко минути да се съвзема, страстна моя красавице, и ще изследваме някои от очарователните пози, с които разполагат любовниците. Следващия път ще внимавам повече — обеща той.

Дъхът й спря.

— Как можеш да…

— … да внимавам повече? Няма да излея семето си в тебе. Това е просто въпрос на самоконтрол, но той очевидно ми липсва, когато стане дума за тебе.

— Как можеш пак да се любиш толкова скоро?

— Аз съм човек с огромни апетити, сладката ми.

— Може би трябва да се върна в харема, докато починеш.

Ръцете му се стегнаха около нея.

— Оставаш тук. Трябва да се разправя със Сафие.

— Какво ще стане с нея?

— Не разбираш ли, че тя е замислила смъртта ти?

— Да, как да не разбирам? Знам, че заслужава наказание, но те моля да не бъдеш прекалено строг с нея. Постъпила е така от ревност.

— Искаш да пощадя живота й, така ли?

Уилоу пребледня.

— Смяташ да… да я убиеш ли?

Тарик поклати глава.

— Не съм жесток човек. Убийството на жени и деца ме отвращава. Не съм като брат си.

— Какво ще правиш с нея?

— Ще я кача на някой кораб и ще я пратя на робския пазар в Алжир. Ако съдбата бъде благосклонна, ще си намери господар, който да я обожава. Одобряваш ли?

— Няма ли друг начин? Може би някой от твоите пирати ще я вземе за наложница. Или дори може да се ожени за нея.

— Колкото и да съм сърдит на Сафие, никога не бих я дал на пират. Както вече казах, не съм брутален по природа, но повечето пирати са. Сафие ме предаде; вече не я искам пред очите си. Следователно трябва да се махне оттук.

Уилоу го разбираше. Тя самата не би се чувствала добре, ако Сафие останеше тук. Ревността на тази жена беше взела смъртоносни размери.

— Стига толкова за Сафие — каза Тарик. Наведе се над нея с отново блеснали очи и чувствена усмивка. — Прегърни ме, красавице моя.

Уилоу преглътна мъчително. Един поглед към него й доказа, че той отново е готов за любов. Тя се взря в него, възхищавайки се на способността му да се възстановява толкова бързо. Тарик стана от леглото, отиде към умивалника и потопи парче мек плат в купа, пълна с ароматизирана вода. Най-напред използва мокрия плат за себе си, после го изплакна и се върна към леглото.

— Разтвори крака, за да почистя семето си от тебе.

Краката на Уилоу се разтвориха; той я докосна с меката кърпа. Аромат на жасмин се разнесе из въздуха, докато той отмиваше следите от неотдавнашните им ласки. После остави кърпата на умивалника и се върна при леглото с малко шишенце в ръка.

— Какво е това? — запита тя, макар че много добре знаеше какво представлява шишенцето.