Кони Мейсън - Пиратът принц

— Хубаво е… какво е? — запита тя след първата глътка.

— Смес от плодови сокове; радвам се, че ти харесва. Обещавам, че ще утоли жаждата ти.

Остави я да довърши сока, преди да вземе чашата от ръката й и да я остави на перваза на ваната. После посегна към нея.

— Любенето във водата може да бъде много вълнуващо… и извънредно приятно.

Въздухът излезе като залп от дробовете на Уилоу. Всичко, което правеше Тарик с нея, беше вълнуващо и извънредно приятно.

Той започна да я целува навсякъде — по челото, бузите, върха на носа, устата, подтиквайки устните й да се отворят, за да може езикът му да я изследва и да я вкуси изцяло. Плодовият вкус на устата му я възбуждаше и тя го вкусваше така, сякаш беше изключително изтънчено вино.

Когато устните му се отделиха от нейните и слязоха надолу по тялото й, тя потръпна и изстена името му. Обожаваше начина, по който нейният принц караше тялото й да трепти и сетивата й да излизат от контрол. Тогава той се озова в нея и възхитителният натиск на набъбналия му член беше така мощно еротичен, че хълбоците й го стегнаха здраво. Водата се разплиска около тях, докато страстта им ескалираше и се превръщаше в приливна вълна, обливаща всички чувствителни места по тялото на Уилоу.

Тя го сграбчи за раменете и се вкопчи в него, докато мъжествеността му потъваше все по-дълбоко в нея, изпращайки я във все по-големи висини, докато не стигна звездите и не експлодира. Още летеше, когато чу Тарик да изкрещява и почувства топлина да залива утробата й.

Трябваха й няколко минути, за да осъзнае, че Тарик не беше излязъл навреме от нея. Още беше вътре, опрял глава на челото й. Вдигна глава и се взря в нея.

— Не можах да се сдържа. Трябваше да кажа на Бейба да приготви нещо, за да станеш безплодна, но не възнамерявах да те докосвам отново след онзи първи път.

— Безплодна завинаги ли? — ахна Уилоу.

— Не, само докато си с мене.

— Ще бъда ли пак с тебе?

Той й отправи топла усмивка.

— Да, моя невинна красавице. Ще бъдеш в леглото ми до деня, когато ще се разделим.

Тя се вгледа в лицето му.

— Може би е твърде късно за предпазни мерки. Може вече да съм заченала.

Той се намръщи.

— Ще поговоря с Бейба. Сигурно знае средство, с което да те освободи от детето, ако семето ми е намерило плодородна почва.

Уилоу се дръпна разтревожена. Макар да не изрази на глас притеснението си, дълбоко в сърцето си знаеше, че никога няма да иска да се отърве от детето на Тарик.

Той излезе от нея и се надигна от басейнчето. Водата се стичаше от тялото му, когато подаде ръка на Уилоу. Изражението й беше замислено, тя се изкачи по мраморните стъпала и позволи на Тарик да я изсуши с мека кърпа. После той се избърса и я отнесе пак в леглото си.

Уилоу лежеше безчувствена в ръцете му. Как можеше да бъде толкова безсърдечен? Нямаше ли морал, съвест?

— Сърдиш се — изрече Тарик, докато лягаше до нея. — Какво казах пък сега?

— Убийството е грях. Ако съм заченала твоето дете тази нощ, ще го износя докрай въпреки решението ти да го убиеш. — Гласът й трепереше от разочарование. — Трябваше да се досетя, че ще искаш да убиеш собственото си дете, за да продължиш вендетата срещу брат си. Ибрахим би могъл да приеме жена, която не е девствена, но не и жена, която носи детето на брат му.

Тя се отвърна от него.

Тарик не знаеше какво да каже. Със сигурност беше възможно Уилоу вече да е заченала детето му. Трябваше да каже на Бейба да наблюдава за признаци за женския й период. Ако съдбата се обърнеше срещу него, щеше да се справи с този проблем, когато му дойдеше времето, не и преди това.

Сънят бягаше от него; острите думи на Уилоу продължаваха да кънтят в мозъка му.

Би ли могъл да прекъсне бременността на Уилоу, дори ако детето не е по-голямо от песъчинка и още не си е поело дъх?

Замоли се дано не се наложи да взема подобно решение.

Уилоу се събуди късно на следващата сутрин. Слънчевите лъчи, влизащи косо през отворените прозорци, стопляха кожата й, докато освежителният ветрец, идващ откъм морето, дразнеше сетивата й. Тя се протегна, изстенвайки, когато бодящите я мускули протестираха. Стонът й се превърна в тъжна усмивка, щом си припомни еротичната нощ, която беше прекарала в обятията на Тарик.

Но удоволствието, което бяха споделили, не внасяше промяна в затрудненото й положение. Съдбата й беше в ръцете на Тарик, а той все още възнамеряваше да я даде на Ибрахим.

Изумена, Уилоу осъзна, че още е в леглото на Тарик. Посегна и докосна вдлъбнатината, където беше почивала главата му. Сигурно бе излязъл преди часове, защото неговата страна на леглото беше студена. Сякаш призован от мислите й, той влезе в стаята. Уилоу се надигна на лакът и го загледа как приближава към нея.