Кони Мейсън - Пиратът принц

Тогава той й даде това, което тя искаше. Нисък стон се изтръгна от гърдите му, когато пое едно намокрено с бренди зърно в устата си и го засмука… силно. Когато вдигна глава, и двете зърна бяха пулсиращи и набъбнали.

Уилоу загледа, останала без дъх, как той отново посяга към бутилката и пръска коняк по тялото й, спирайки точно над хълмчето й. Този път, когато сведе глава, тя знаеше какво да очаква. Езикът му беше горещ и грапав, докато облизваше тялото й.

— Конякът никога не ми е било по-вкусен — измърмори Тарик, отпивайки нежно от пъпа й, като го облизваше с върха на езика си.

Устата му прогори огнена пътека по кожата й, докато той поглъщаше лакомо всяка капка от гърдите и корема й. Когато посегна пак към бутилката, Уилоу извика:

— Тарик, недей!

Все едно говореше на стената. Той се беше съсредоточил върху отливането на коняк от още по-интимните части на тялото й. Тя почувства как нежните й гънки набъбват, пулсират, а после устата му се озова там, облекчавайки мъчението й, докато в същото време създаваше друго. Езикът му я облизваше, навлизаше, дълбаеше и в един миг тя се озова на ръба на лудостта. Тарик сигурно беше разбрал кога е настъпил моментът, защото се надигна и навлезе толкова дълбоко в нея, така че повече нямаше накъде.

Беше така възбуден, че можеше да стигне до кулминацията незабавно, но стисна зъби и устоя. Удовлетворението на жената винаги беше част от собствената му наслада, а с Уилоу беше още по-важно.

Той започна да се движи бавно, прониквайки дълбоко, като караше нежни стонове да се изтръгват от устата й. Целуваше я, опивайки се от вкуса й, езикът му влизаше и излизаше, повтаряйки движенията на члена му вътре в нея. Тя беше гореща и стегната, и по-сладка от всички жени, които беше имал в живота си… или които щеше да има.

Той изведнъж смени местата им, обърна я върху себе си и навлезе още по-дълбоко. Сега ръцете му бяха свободни да галят седалището и гърдите й.

Той задиша накъсано, дрезгаво, докато хълбоците му се движеха все по-рязко и по-бързо. Тогава пъхна ръка между двамата и докосна росната перла между краката й. Уилоу извика. Тарик навлезе още веднъж и двамата заедно полетяха отвъд ръба на насладата.

Остана дълго в нея, изчаквайки възбудата да отмине, преди да се отдръпне. След като омекна, я отмести от себе си и я настани да се изтегне до него.

Гласът й трепереше.

— Знаеш ли какво направи?

Тарик се обърна към нея.

— Да, не съм толкова пиян. Оставих те задоволена, нали?

— Може да си оставил детето си в мене.

Тарик се надигна, после пак се отпусна на леглото, явно смутен.

— Може да съм го направил и последния път, когато се любихме.

Мустафа би го обвинил, че нарочно осуетява собствения си план да спаси майка си. Може би приятелят му беше прав. Тарик беше надникнат в сърцето си и беше осъзнал, че иска Уилоу да остане при него.

— Никога няма да разбереш дали нося детето ти — каза тя. — Ще си отида, преди да разберем дали семето ти е намерило плодородна почва. Надявам се да не е намерило, защото нямам желание да нося дете от безсърдечен пират.

Думите й го ужилиха.

— За безсърдечен ли ме мислиш, Уилоу?

Мисля, че си най-надареният любовник на света. Но разбира се, тя не можеше да го изрече. Нямаше намерение да подхранва егото му. Беше уплашена — повече, отколкото когато и да било досега. Ако отидеше при Ибрахим вече бременна, султанът несъмнено щеше да я накаже. Тарик не го ли съзнаваше? Безразлично ли му беше? Какво чудовище беше той?

Погледна към него; той спеше, лицето му се беше отпуснало в усмивка.

— Защо не можеш да ме обичаш? — прошепна тя.

Тарик не спеше. Чу тихата й молба, но нямаше отговор. Замоли се на Аллах и на господ да му пратят разрешение на дилемата. Да избира между Уилоу и майка си беше наказание, по-лошо от смъртта.

Внезапно му хрумна нещо и той започна да го обмисля. Не беше лесно решение, но, от друга страна, смъртта не беше приятна тема за размишления. Планът обаче можеше да успее, защото в края на краищата именно неговата смърт искаше Ибрахим. Да, щеше да обясни утре новия си план на Мустафа. Дотогава щеше да вкуси всеки останал миг с Уилоу.

Тарик напусна леглото си на следващия ден, преди Уилоу да се събуди. Тя спеше дълбоко, докато той се къпеше и се обличаше. Преди да излезе, я покри с чаршафа и я целуна по челото.

Каквото и да изпитваше тя към него, той не искаше това чувство да е омраза. Искаше тя да го запомни с добро. Може би след като научеше какво е направил, щеше да разбере колко силно е бил привързан към нея.