Кони Мейсън - Пиратът принц

— Какво искаш да направя? — запита Уилоу.

— Да убедиш принца да се откаже от тази лудост. Животът му е твърде важен, за да бъде принесен в жертва, защото един ден Турция може да има нужда от него. Ибрахим няма деца от никоя своя наложница. Смята се, че е безплоден. Ако нещо се случи с него, принц Тарик ще наследи султаната и ще стане владетел на великата Османска империя.

Уилоу се замисли над всичко, което й беше казал дотук Мустафа, но нищо нямаше смисъл. Тарик беше пират. Пиратите нямаха в себе си нищо благородно. Той казваше, че се интересува от нея, но това в никакъв случай не можеше да се смята за обяснение в любов. Тя знаеше, че Тарик я харесва много, но щеше ли да жертва живота си за жена, към която изпитва просто привързаност.

— Искаш да убедя Тарик, че животът му е по-ценен от моя — повтори тя.

— Да, господарке. Твоят живот е нищо в сравнение с този на принц Тарик.

Уилоу изфуча:

— Моят живот означава нещо за мене и за семейството ми.

Мустафа се отпусна, разочарованието му беше осезаемо.

— Мислех, че имаш чувства към господаря ми, но съм сбъркал.

— Не си сбъркал, Мустафа. Аз наистина имам чувства към Тарик. Твоята загриженост не е толкова голяма като моята. Иначе щеше да разбереш, че върши самоотвержен акт на чест и благородство.

Мустафа се намръщи.

— Обичам принц Тарик повече от собствения си живот. На драго сърце бих умрял за него. Пазих го в Истанбул и ще продължа да го защитавам, докато съм жив.

— Прости ми, че се усъмних в тебе — извини се Уилоу.

— Знам колко сте близки двамата и че той уважава мнението ти и цени приятелството ти.

— Тогава ще ми помогнеш ли да го убедя да не поема по този самоунищожителен път?

— Мустафа, какво правиш тук! — чу се гръмовният глас на Тарик от вратата. — Нямаш право да разгласяваш личните ни разговори пред господарката Уилоу.

Прости ми, господарю — изрече Мустафа без капка съжаление в гласа. — Казах ти, че ще направя каквото трябва, за да ти попреча да пожертваш живота си.

— Моят живот си е мой, мога да правя с него каквото поискам. Остави ни!

Мустафа хвърли предупредителен поглед към Уилоу и излезе.

— Какво ти каза той? — запита настоятелно Тарик.

— Защо, Тарик? Защо искаш да се пожертваш заради мене?

Тарик вдигна рамене.

— Може би не съм толкова безсърдечен, колкото смяташ.

Въпреки меко изречените му думи Уилоу усети много дълбока причина.

— Това ли е единственият мотив?

— Аз съм по-подготвен да се защитя срещу Ибрахим, отколкото ти или майка ми. Нямам намерение да умирам, Уилоу.

Една фина вежда се повдигна в неверие.

— Така ли? Мустафа мисли иначе.

— Не съм му казал всичко.

— Как смяташ да се спасиш? От това, което съм чувала за брат ти, той ще нареди да те убият още в мига, когато стъпиш на брега в Истанбул.

— Всичко е в главата ми — отвърна Тарик. — Ти и Мустафа оскърбявате интелигентността ми.

Думите излязоха с лекота от устата й, въпреки че не беше смятала да ги изрече.

— Няма да го допусна. Аз поне имам шанс да оживея, а ти нямаш. Едва ли ще останеш жив повече от миг.

Уилоу не можеше да позволи на Тарик да умре. Мустафа беше прав. Ибрахим не би оставил брат си жив.

— Знам какво си мислиш, но съм решил — каза Тарик. — Нищо няма да се промени.

— Каза, че имаш план. Какъв?

Тарик отвърна очи. Пожела си наистина да беше имал някакъв план. Всичко, което знаеше, беше, че не може да остави майка си да умре, защото се интересува повече, отколкото би трябвало, от една английска красавица.

Тарик започна да се стяга за път. Подготви два кораба — своя „Отмъщение“, който щеше да отплава за Истанбул, и друг, който да откара Уилоу у дома й. Мустафа категорично отказваше да му помага; двамата непрекъснато се караха заради решението на Тарик да се пожертва за една жена.

Тарик знаеше, че Мустафа ще поеме командването на братството, щом той замине, макар и без особено желание, а капитан Фауд ще стане неговият лейтенант. Вече беше говорил с Фауд за това и беше получил неговото неохотно съгласие. Братството щеше да просъществува, независимо кой го командва.

Колкото до Уилоу, тя щеше да се върне при баща си и да живее живота си без него. Може би щеше да се омъжи за годеника си или за друг, когото хареса. Но преди да се разделят, тя беше негова и двамата правеха любов всяка нощ. И всяка нощ Тарик отхвърляше молбите й да промени плановете си с дълбоки целувки и огнени ласки.

Макар да не се беше отказал от надеждата, Тарик нямаше представа как точно ще избегне смъртта. Дори не можеше да измисли как ще оцелее, докато майка му се озове в безопасност на борда на „Отмъщение“ на път за Липси. Твърде вероятно беше Ибрахим да заповяда той незабавно да бъде екзекутиран.