Кони Мейсън - Пиратът принц

Положи я на възглавниците и я зацелува хищно, всички други мисли бяха изчезнали, забравени под напора на страстта. Започна да я възбужда полека, обсипвайки я с нежни, въздушни целувки, използвайки ръцете и устата си, за да накара тялото й да пее. Тя отвръщаше пламенно на целувките му, докато той не се втвърди като камък и двамата не затрепериха от жажда. Но не беше достатъчно.

Уилоу искаше още от него. Искаше да го вкуси, както той я беше вкусвал. Стисна здраво хълбоците му, сведе глава и започна да облизва цялата дължина на члена му, от основата до главичката. После облиза перлената капчица, избила на кадифеното връхче. Той реагира силно на допира на езика й, изви се и изкрещя.

Тя замря.

— Заболя ли те?

— Убиваш ме, но ми харесва. Не спирай.

Уилоу се наслаждаваше прекалено много, за да престане точно сега. Вдигна глава и го погледна в очите. Бяха присвити и я наблюдаваха. Тя му се усмихна, после плъзна устни около главичката и го засмука дълбоко в устата си. Стоновете му се сляха в един, докато тя облизваше едната страна на члена му, а после другата. Солено-сладкият му вкус я изненада, но не предизвика отвращение.

Той стисна главата й в дланите си и я задържа неподвижна.

— Още — изстена дрезгаво. — По-силно.

Тя на драго сърце му даде това, което той искаше, когато главата й се сниши още повече, увеличавайки натиска върху чувствителния му член с езика и устните й.

Внезапно Тарик я вдигна и я отмести от себе си.

— Стига, малка вещице. — Остана да лежи, без да мърда, няколко минути, борейки се да се овладее. — Обърни се — изпъшка едва чуто.

Тя го изгледа втренчено за миг, преди да се подчини. Тогава той вдигна бедрата й и се настани зад нея. Уилоу зачака със затаен дъх той да направи нещо… каквото и да било. Помръдна подканващо. Когато той накрая навлезе в нея, тя се притисна към него, подтиквайки го с леки, отчаяни охкания.

Той се облегна върху нея, влизайки и излизайки от стегнатото й тяло, докато ръцете му дразнеха зърната й, превръщайки ги в твърди камъчета. Пот изби по кожата му, кръвта пулсираше, тежка и гореща, в члена му. Ароматът на възбудена жена изпълни ноздрите му, тласъците му не преставаха. Беше толкова близо до ръба, че се уплаши да не би да не успее да я изчака. Опита се да се забави, но препускаше отчаяно към кулминацията.

— Побързай, любов моя — изпъшка той.

Не искайки да я изпревари, той плъзна ръка по корема й и полека започна да масажира набъбналото бижу, скрито между бедрата й, с грапавата възглавничка на палеца си. Уилоу изкрещя и затрепери.

— Това е. Хайде с мене, сладка красавице. Полети с мене.

Уилоу вече се рееше. Усети как душата й докосва луната и звездите, а после чу Тарик да изкрещява с пресипнал от мъка глас:

— Моя си, Уилоу, моя си.

И горещото му семе я изпълни.

Няколко дълги минути Тарик лежа задъхан и неподвижен върху нея. После се отмести, гърдите му се вдигаха и спускаха тежко. Отпусна се до нея.

— Никога няма да те дам на Ибрахим — изрече със свиреп глас. — Може вече да носиш дете от мене.

— Това ли е единствената причина, Тарик? — запита Уилоу.

Той погали лицето й.

— Не, сладка моя любов, но останалото е по-добре да си остане неизречено. Сега отиваме в различни посоки, ти при баща си, а аз… — Не довърши изречението.

— Към смъртта си — това ли искаше да кажеш?

— Ако такава е съдбата ми — така да бъде.

Стана, вдигна я на ръце и я отнесе обратно в хамама. Измиха се бързо и се върнаха в спалнята и към вечерята, която ги очакваше.

Тарик наля чай в чашата си и вдигна чайника над нейната.

— Искаш ли?

— По-добре сок — отвърна Уилоу.

Тарик й наля сок от една кана. Между целувките двамата се хранеха един друг с парченца ароматно месо, похапваха крехки зеленчуци и хапки питка. Уилоу следеше как Тарик пие чай и допълва чашата си. Тя отпиваше от сока си със сведени очи и чакаше да подейства упойката, която Бейба беше примесила към чая.

Трудно й беше да се държи безразлично, защото знаеше какъв ще е изходът от тази нощ. Така притихна и се вглъби в себе си, че Тарик запита:

— Нещо не е наред ли?

Тя му отправи треперлива усмивка.

— Добре съм, но не мога да хапна нито хапка повече.

— Нито пък аз — каза той. — Нощта е още млада. Ако ще ни е последната, искам да я използвам максимално.

Протегна ръка към нея.

Уилоу се чувстваше като предателка, полагайки ръка в неговата, за да му позволи да я отведе към леглото. Щом се събудеше, щеше ли да разбере, че тя и верните му приятели са заговорничили срещу него? Щеше ли да я забрави, след като тя си отидеше? Или щеше да я последва в Истанбул, след като бъдеше освободен? Тя се надяваше той да не постъпи така, защото щеше да бъде прекалено късно; тя вече щеше да бъде затворена в султанския харем заедно с другите му наложници.