Кони Мейсън - Пиратът принц

Уилоу се надяваше Тарик да приеме това, че тя му подаряваше живота, и да си спомня с нежност за нея. Не можеше да направи по-малко за него, тъй като той беше решен да умре заради нея. Надяваше се и че баща й ще я спаси, и тази крехка надежда й даваше смелостта, от която имаше нужда, за да помогне за плана на Мустафа.

— Ще се любим бавно този път — каза Тарик, нарушавайки мислите й.

Когато се сляха отново, Уилоу се запита дали упойката на Бейба е достатъчно силна, защото той се любеше с нея бавно, много, много бавно. Когато свърши, Уилоу се отпусна омекнала в ръцете му, със затворени очи и тежко повдигащи се гърди.

— След като си почина малко, пак ще се любим — измърмори Тарик.

Думите му бяха провлачени, очите — замъглени. Уилоу му се усмихна. Клепачите му трепнаха, когато отвърна на усмивката й.

— Сигурно остарявам — измърмори той плахо.

Тя го погали по челото.

— Спи, принце. Заслужи си почивката. — Гласът й трепна в ридание. — Прости ми, любов моя; моля те, прости ми.

Очите му се отвориха с усилие.

— Какво си направила?

За един отчаян миг Уилоу помисли, че упойката няма да подейства. Но когато той се опита да се надигне на лакти, ръцете му омекнаха.

— Прости ми — повтори тя. — Обичам те.

Пръстите му се свиха около раменете й, лицето му се озова плътно до нейното. Обвинението в очите му разкри точния момент, когато той осъзна какво става с него.

— Какво… си… направила?

Тогава ръцете му отпуснаха, очите му се вдигнаха нагоре и той целият омекна.

Уилоу се отпусна на дюшека. Край. Беше тъжна, но не изпитваше угризения. Извърши всичко това, за да живее Тарик. Но беше уплашена. Нямаше представа какво да очаква като една от наложниците на султана, нито пък какво й готви бъдещето, но щеше да се моли за чудо.

Чу се тихо почукване на вратата. Бейба я открехна и надникна вътре.

— Готово ли е, господарке? Спи ли принцът?

Уилоу се надигна, държейки чаршафа пред гърдите си.

— Да, готово е. Какво ще стане сега?

Бейба се приближи към леглото, повдигна клепачите на Тарик и се вгледа в очите му. Нямаше видима реакция.

— Ще спи дълго след като корабът ти замине — каза старата жена. — Ще повикам Мустафа, а ти се облечи. Аллах да те пази, господарке.

— Моля те, грижи се добре за Тарик — прошепна Уилоу.

Бейба излезе. Уилоу се изми, облече една от роклите, които Тарик й беше дал, и закрепи косата високо на темето си.

Беше готова, когато Мустафа дойде да я вземе, но донякъде се изненада, виждайки Али Хара с него. И той ли беше дошъл да се сбогува с нея?

— Корабът е готов да отплава със сутрешния отлив — каза Мустафа, след като хвърли кратък поглед към Тарик. — Справи се добре, господарке. Благодарен съм ти. Последвай ме.

Мустафа излезе от стаята. Уилоу се обърна отново към Тарик и притисна устни към неговите. Със стичащи се по лицето й сълзи тя побърза да настигне Мустафа, спирайки пред вратата за един последен поглед към любимия.

Тримата преминаха през притихналия сарай и излязоха навън в нощта. Една карета ги чакаше на двора. Мустафа се качи на мястото на кочияша. Али Хара настани Уилоу вътре и я последва.

— Тръгвам с тебе, господарке — каза евнухът.

— Какво? Мустафа знае ли?

— Аз настоях и той се съгласи. Моят господар би искал да те закрилям. Ние с Кемал ще правим всичко възможно да бъдеш в безопасност.

— Кой е Кемал?

— Той е главният евнух на Ибрахим и отговорник на харема. Бяхме приятели, преди да последвам принц Тарик в изгнанието му. Подозирам, че причината Салиха султан още да е жива се крие в това, че Кемал има голям авторитет.

Уилоу беше изпълнена с благодарност. Да знае, че ще има някоя приятелска душа в султанския сарай, това повдигна духа й.

— Благодаря ти, Али Хара, много се радвам, че ще дойдеш с мене.

„Отмъщение“ се извисяваше като огромен силует на пристана. Екипажът подготвяше кораба за отплаване, когато Уилоу, Мустафа и Али Хара се качиха на борда му. Уилоу беше придружена до каютата на капитана — същата, която беше заемала последния път на борда на „Отмъщение“ като пленница на Тарик.

Въпреки чувството й, че постъпва правилно, тя започна да се съмнява. Дали не беше действала безразсъдно? Имаше толкова много неща, които можеха да се объркат, че тя започна да се пита дали е било разумно да се остави Мустафа да я уговори да предаде Тарик. Да, тя спасяваше живота му, но знаеше, че той ще побеснее от гняв. И не само срещу нея. Мустафа и всички останали щяха да изпитат гнева му; не им завиждаше.